Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.).
Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.
Докато армията на Абраха настъпва, в сърцето на пустинята се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син.
Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, той се превръща в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.
Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.
Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.
С богатия си и уникален стил албанският писател Браян Сукай извайва истински литературен шедьовър върху основата на исторически факти и Корана.
„Годината на слона“ е силно въздействащ роман за сблъсъка между вярата и разума, за жертвите, които бележат историята, и за неведомите сили, които решават хода на човешкия живот.

За автора

Браян Сукай е съвременен албански писател, известен с оригиналния си стил и дълбокото си изследване на човешката психология и социалните теми.
Роден в Кавая, Албания, Сукай е живял в Италия в продължение на четири години. По професия е юрист и започва да пише на 28-годишна възраст. Дебютира с романа “Циклопи” (Ciklopi), който печели наградата за най-добро оригинално произведение на Панаира на книгата в Тирана през 2018 г. 
Сукай е признат за един от най-обещаващите млади автори в съвременната албанска литература, като неговите произведения се характеризират с богат език, стилови фигури и дълбоко разбиране на човешката природа.

За преводача

Екатерина Търпоманова е доктор на филологическите науки по сравнително (балканско) езикознание и преподавател в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършила е специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в същия университет. Специализирала е в Егейския университет (о-в Родос, Гърция), университетите в Патра (Гърция), Тимишоара (Румъния) и Прищина (Косово).
Участвала е в проекти, свързани с многоезичната семантична мрежа на балканските езици, лексикално-семантичната мрежа на българския език, балканските традиции като съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение), балканските говори в България, интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика.
Била е редактор в Албанска редакция на БНР. В момента освен университетски преподавател и преводач на свободна практика е научен сътрудник в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН.
Превела е книги от водещи съвременни писатели от Албания и Косово: Бен Блуши, Том Кука, Григор Бануши, Руди Еребара, Майлинда Брегаси и Азем Делиу.