Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.
„Джон Шърман“ е изящна творба, фокусирана върху темата за любовта. Джон Шърман и Мери Картън израстват заедно като деца в малко провинциално градче, имат еднакви вкусове, разсъждават по един и същ начин. Но Джон получава предложение от богатия си чичо да започне работа в кантората му в Лондон. Той заминава и попада в бляскавия свят на столицата, където среща богатата и капризна Маргарет Лиланд. Когато се сгодява за нея, най-трудното нещо за него се оказва как ще съобщи това на Мери. И той се замисля коя жена всъщност обича...
Включеното в същия том произведение „Доя“ е красива митологична история, ситуирана в далечното минало и разказваща за любовта между смъртен и фея.
У. Б. Йейтс (13. 06. 1865 - 28. 01. 1939) е поет, драматург, прозаик и критик. През 1923 г. получава Нобелова награда за литература. Той е една от основните фигури на Ирландското литературно възраждане. Изследовател е на ирландската митология и е повлиян от символизма, мистицизма, окултизма и спиритуализма. В продължение на години е обсебен от любовта си към красивата Мод Гон, активистка на движението за ирландска национална независимост. В повестта му „Джон Шърман“ има немалко автобиографични моменти. През 1917 г. той се оженва за 27 години по-младата от него Джорджина Хайд-Лийз. Имат две деца. Член е на първия ирландски сенат (1922). Умира във Франция през 1939 г., а през 1948 г. тленните му останки са пренесени в родината му, под ръководството на Шон МакБрайд, сина на Мод Гон, който тогава е министър на външните работи.
Преводач на книгата е Емил Минчев, един от най-добрите преводачи на художествена литература от английски език от неговото поколение. Автор е и на два романа и един киносценарий. Превел е близо тридесет книги - класическа и съвременна проза, сред които са „De Profundis: Глас от безднатата“ и „Саломе и други пиеси“ от Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ от Фр. Скот Фицджералд, „Дракула“ и „Гостът на Дракула“ от Брам Стокър, „Конспирацията Караваджо“ от Уолтър Елис, отличеният с награда „Букър“ роман „Истинската история на бандата на Кели“ от Питър Кери и др.