Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

Романът „Бари Линдън“ е „Панаир на суетата“, но в мъжки вариант. Авторът е същият - Уилям Текери. Този непознат досега на българския читател шедьовър излезе в библиотека „Световна класика“ на „Персей“ и включва предговор от проф. Симеон Хаджикосев. По романа е създаден филм на режисьора Стенли Кубрик, получил 4 награди „Оскар“.
По своята литературна стойност книгата е съизмерима с вечнозелени класики като „Джейн Еър“, “Гордост и предразсъдъци“, “Брулени хълмове“, „Север и Юг“, “Величие и падение на куртизанките“...
Сюжетът: Редмънд Бари е темпераментен, красив, обаятелен и харизматичен млад човек, устремил се да спечели много женски сърца и да си завоюва високо положение в обществото. Потомък на обеднял благороден род, той се втурва стремглаво по социалната стълбица, извлича си дивиденти от благородни каузи, шпионира и мами, усвоява до съвършенство изкуството да съблазнява и да прави кариера.
Когато среща ослепително богатата и красива графиня Хонория Линдън, около която се тълпят поклонници и обожатели, той решава, че това ще е неговата бъдеща съпруга. Тя има още едно качество - стар и болнав съпруг, което прави апетита на пробивния младеж още по-голям...
Завладяващ, остроумен и изключително актуален роман, какъвто никой съвременен автор не би успял да напише. Вижте как един невинен младеж се превръща в егоцентричен манипулатор. Романът е практическо ръководство как да се успява в живота, но едновременно с това поднася и уроци какъв не трябва да бъде човек.


Книгата е част от поредицата „Нови литературни гласове и културното наследство на творческа Европа“ (с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС).
Ако искате едновременно и да познавате образците на световната литературна класика, и да изпитате удоволствие от четенето, препоръчваме и други шедьоври в библиотека „Световна класика“ на изд. „Персей“: „De Profundis“ и „Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ – Ф. Скот Фицджералд, „Четиримата конници на Апокалипсиса“ – В. Бласко Ибанес, „Предсказанието“ – Александър Дюма, „Наопаки“ – Жорис-Карл Юисманс, „Дракула“ – Брам Стокър, „Госпожа Мари Грубе“ – Йенс Петер Якобсен, „Мелницата“ – Карл Гелеруп, „Марианела. Мияу“ – Б. Перес Галдос, „Север и Юг“ – Елизабет Гаскел, „Джон Шърман. Доя“ – Уилям Бътлър Йейтс...
Уилям Мейкпийс Текери (1811 - 1863) е един от най-значимите английски класици, наред със сестрите Бронте, Джейн Остин, Елизабет Гаскел и Чарлс Дикенс. Романите му са удивително актуални и съвременни, защото той е успял да създаде човешки типове, в които всеки може да разпознае себе си или хора, които познава. Двата му шедьовъра са „Панаир на суетата“ и „Бари Линдън“, които са екранизирани многократно. Филмът на режисьора Стенли Кубрик „Бари Линдън“ печели 4 награди „Оскар“.
Изданието включва предговор на проф. Симеон Хаджикосев, в който той пише за Текери:
Докато Чарлс Дикенс в много по-голяма степен е отговарял на манталитета и вкуса на средностатистическия англичанин от викторианската епоха, Уилям Текери е бил предпочитан от интелигенцията. Дикенс много внимателно е следял реакциите на читателите и се е съобразявал с масовия вкус - в нито един свой роман той не се е отклонил от сякаш неизбежния хепиенд, за да не му обърнат гръб читателите. Докато Текери не държал толкова много да се харесва на читателите си и оставал по-верен на гражданската си съвест, бил много по-отворен към бъдещето.
И двамата минават през суровата школа на журналистиката, която подостря перата им и ги подготвя за голямата литература. Птичето на славата кацва твърде рано върху рамото на амбициозния Дикенс, докато младият Текери се увличал повече по живописта и действително притежавал талант на график. Първата среща между двамата се състояла през 1836 г., когато Дикенс търсел илюстратор за сериите на „Клубът „Пикуик“ след самоубийството на предишния художник. Текери му представил свои скици и рисунки. Дикенс обаче не приел сътрудничеството му. Ако Текери бе станал илюстратор на Дикенс, той е щял да стане изключително популярен график, но литературата щеше да се лиши от автора на „Бари Линдън“ и „Панаир на суетата“.
Сложните отношения между двамата са обикната тема. Текери доверил на един от американските си приятели: „Дикенс не ме обича. Той знае, че книгите ми са протест срещу неговите книги.“ Факт е, че Дикенс е бил склонен да разкрасява действителността, докато Текери е безпощаден сатирик и реалист.


За автора

Уилям Мейкпийс Текери (1811 - 1863) е един от най-значимите английски класици, наред със сестрите Бронте, Джейн Остин, Елизабет Гаскел и Чарлс Дикенс. Романите му са удивително актуални и съвременни, защото той е успял да създаде човешки типове, в които всеки може да разпознае себе си или хора, които познава. Двата му шедьовъра са „Панаир на суетата“ и „Бари Линдън“, които са екранизирани многократно. Филмът на режисьора Стенли Кубрик „Бари Линдън“ печели 4 награди „Оскар“.

За преводача

Емил Минчев е един от най-добрите преводачи на художествена литература от английски език от неговото поколение. Роден е на 26. Х. 1984 г. в София. Завършил е Първа английска гимназия, а след това „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на романите „Кули от камък и кост“ и „Неограничен достъп“, както и на един киносценарий и статии по проблеми на изкуството. За десет години е превел близо тридесет книги – класическа и съвременна проза. Сред превeдените от него произведения са „De Profundis: Глас от безднатата“ и „Саломе и други пиеси“ от Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ от Фр. Скот Фицджералд, „Дракула“ и „Гостът на Дракула“ от Брам Стокър, „Джон Шърман. Доя“ от У. Б. Йейтс, „Север и Юг“ от Елизабет Гаскел, „Конспирацията Караваджо“ от Уолтър Елис, отличеният с награда „Букър“ роман „Истинската история на бандата на Кели“ от Питър Кери и др.