Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

„Кратка теория за пътуването и пустинята” e спечелила Наградата за литература на Европейския съюз. Това е книга с много вкусове - и горчивина, и сладост, и забрава, и надежда... Тези шест творби представят един нов поглед към самия литературен жанр на разказа. Имат в себе си фолклора на приказката, но заедно с това притежават магията на мита. И въпреки това разказват за съвременни хора, за нещата, които и на нас се случват.
Героят от „Частици” живее с двете си възлюбени в каравана. „Насърчаване на читателя да разказва” пък е за двама братя, които делят една жена. Любов има и в „Алиен” – стопила се обаче в страха от грешка, от прегрешение. Хайки си има проститутката Тина. Риа е на 81, но кой казва, че жените не живеят на тази възраст!
Съблазнителките и сънищата, също пустинята – това са образите, които сглобяват цяла картина от шестте разказа в „Кратка теория за пътуването и пустинята”. Вместо сюжети обаче на преден план излизат емоциите на всеки един от героите. Затова и пустинята се превръща в символ на сантименталната ни пустота. Морето пък е непрекъснатото движение на света, бягството му от силата на идеята.
Шестте разказа на Крусат сканират човека и се превръщат в карта на нашите емоции. Но е важно как я разчитаме. На всяка истина противостои съновидение, илюзия. Кой е нашият свят, сякаш пита този испанец на 32.

Кристиан Крусат усеща вкуса на литературата – учил е приложна лингвистика, посветил е доктората си на сравнителната литература, като го завършва в Амстердам, защото има и холандска кръв в жилите си.
Може би именно от този докторат идва и самочувствието му да си играе така с думите, да ги вдъхновява да проявяват различни състояния. Нагрети от слънцето, разтопени от любовта. По същия начин и хората имат много състояния в „Кратка теория за пътуването и пустинята” – всяко чувство се разтапя, за да се роди следващото. А истината идва, когато си в движение, когато нямаш време да мислиш, само чувстваш... Раздялата се превръща в път за постигане. На себе си, на любовта, на това „сега”, което винаги така ни липсва...
„Кратка теория за пътуването и пустинята” е за всички, които искат да променят нещо в себе си. Чрез съновиденията води към живота. Помага ни да открием себе си. А с това – и любовта към просто написаните, но изящни думи. Те са в основата на тази книга, която е част от поредицата на ИК „Персей“, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС и представяща обещаващите нови литературни гласове в европейската литература. Преводът е на доказалия професионализма си преводач от испански и френски език Румен Руменов.

Думи, споделени от автора след получаване на приза
за литература на Европейския сьюз

Името ми е Кристиан Крусат, от Испания съм и книгата ми се казва "Кратка теория за пътуването и пустинята". Ако трябва да я опиша, бих казал, че е книга, която съчетава различни стилове, различни структури и форми. Разказани са шест истории - в някои от тях пустинята представлява физически пейзаж, в други - емоционален, но във всичките е налице търсене, пътуване, както и добре подчертано чувство на самота и изоставеност. Въздействието, което тази награда може да окаже на писанията ми, е единствено от мотивационен характер. Тя е начин, по който ми се казва да продължавам напред, нещо, което ме насърчава да не спирам да пиша. Така я тълкувам аз.

За Европейската награда

За литературните жанрове

Обстоятелството, че пиша разкази, а не романи или поезия, не е случайност, а личен избор. За мен всеки един литературен текст възниква като например имитация или отхвърляне на други текстове. В моя случай първите литературни текстове, които се опитвах да имитирам или отхвърлям, бяха тъкмо разкази. Ето защо това е жанрът, който възприех – жанрът, чрез който да се изразявам и да предавам собствените си литературни проникновения. Но разказът много ме интригува и защото притежава редица връзки с две други литературни форми, от които съм особено заинтересован: фолклорната приказка, от една страна, и също мита. От тези две форми разказът наследява две обстоятелства: етиологична природа от една страна, защото има тенденцията да обяснява феномени, събития и неща, а от друга - аксиологична природа, защото привилегирова определени моменти, изтъква ги пред останалите, дава им по-голяма важност, придава им значение и ги критикува. Затова разказът ми изглежда като идеалното средство да пиша кратко и стегнато, да критикувам определени ценности на нашата цивилизация, както и защото разказът предлага възможността да се представят множество регистри, тонове, стилове, герои, структури и форми. Обстоятелството, че героите ми сякаш чакат нещо, което така и не ще се случи, или поне обикновено не се случва, е свързано със ситуацията в действителност да не знаем какво всъщност искаме и очакваме - и по този начин то наистина никога да не се случи. И понякога предпочитаме да не знаем какво искаме или очакваме, защото така избягваме възможен провал, т.е., избягвайки конкретни цели, се предпазваме от конкретен провал и разочарование. И се оказва, че може би всъщност не искаме това нещо, което иначе чакаме, да се случи.

За алегориите в книгата

Пустинята е част от някои истории в книгата, откриваме я в заглавието, част е и от наименованието на основния разказ, който дава това на книгата. Този образ понякога представлява физическа пустиня, например тази в Аризона или в Алмерия, но също така и емоционална и сантиментална пустиня; трябва да си призная, че докато пишех книгата или някои от разказите, които щяха да са част от нея, бях дълбоко заинтригуван от психологията и автори като Юнг и Хилман, който е разсъждавал доста за пустинята. Съгласен съм с неговите възгледи за нея като за място, което отразява нашите състояния. В случая това състояние е пасивно, низко и въобще доста болнаво. И в този смисъл тя е пейзаж, който отразява емоциите ни. Още повече, че изглежда като достатъчно адекватна метафора на нашето време.

За преводача

Преводачът Румен Руменов е роден на 11. 01. 1949 г. Завършил е Романска филология в СУ „Св. Климент Охрид- ски“. Превежда книги и тв сериали от испански и френски. Сред преводите му са емблематични творби на класиците Бенито Перес Галдос, Висенте Бласко Ибанес и Хуан Валера, както и книги на стойностни съвременни автори като Хосе Мария Мерино, Агустин Санчес Видал, Хосе Мануел Кабалеро Боналд, Игнасио Мартинес де Писон, Изабел Уери и Маркос Хиралт Торенте.