Кои са основните характеристики на класическите епохи и направления в развитието на европейската и българската литература от древността до днес? Кои са знаковите автори и произведения, задължителни за всеки четящ човек? Кои са доминиращите теми и проблеми? Книгата отговаря на тези въпроси и хвърля светлина върху историческото развитие на античната, европейската и българската литература, като дава ориентири – кой кой е и къде е в литературноисторическия процес, кои са закономерностите в развитието на големите световни литератури и с какво е по-различен пътят на българската литература през вековете.
Класиката затова е класика, защото живее чрез диалога си с читателя, съществува заради интереса на тези, които векове по-късно посягат към нея, за да намерят наслада и вдъхновение, примери за подражание и пречистване. Дано тази книга ви накара да прочетете нещо, което сте пропуснали, или пък да посегнете отново към любимо класическо произведение и да го преоткриете, прочитайки го през оптиката на наученото и собствения си житейски опит. Защото с четенето класическите творби възкръсват като феникс, съживяват се от всеки нов прочит. А именно в това е животът на класиката…
Книгата включва информация за основните литературни епохи и направления от Античността и Ренесанса до модернизма, както и анализи на произведения като „Илиада” на Омир, „Едип цар” на Софокъл, „Подвизите на Александър” на Калистен, „Робинзон Крузо” на Д. Дефо, „Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма, „Шагренова кожа”, „Дядо Горио”, „Изгубени илюзии” и „Величие и падение на куртизанките” на О. дьо Балзак, „Червено и черно” на Стендал, „Ругон-Макарови” на Е. Зола, „Бел ами” на Ги дьо Мопасан, „Големите надежди” на Дикенс, „Панаир на суетата” на У. М. Текери, „Престъпление и наказание” на Достоевски, фолклорните юнашки песни за Момчил и Крали Марко, българската възрожденска поема и лирика, повестите на Каравелов, поезията на Ботев, лириката и прозата на Вазов („Епопея на забравените”, „Немили-недраги”, „Под игото”, „Чичовци”…), творчеството на Алеко Константинов, поезията на Пенчо Славейков, Кирил Христов и Емануил Попдимитров… Сравнено е развитието на големите световни литератури и българската. Откроени са книгите от всички литературни епохи и направления, които съвременният читател не би трябвало да пропуска.
Книгата е личен и писателски дневник, в който се е запечатало недалечното българско минало. Текстовете в него са писани по горещите следи на събитията, свързани са с възторзи и изпитания, с проверка на човешкия дух и морал. Някои от разказаните случки са весели и забавни, звучат като вицове и анекдоти (но са истински), други са стъписващи, в тях отекват окови на духа и лични предателства. Герои по страниците са държавници като Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков, писатели като Младен Исаев, Веселин Андреев, Павел Вежинов, Ламар... Авторът откровено разказва за времето, когато поема отговорност и пуска за печат скандалната тогава книга на Жельо Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма. По-късно, когато е главен редактор на писателския „официоз” – вестник „Литературен фронт”, е свален по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката” и статиите му за обгазяването на Русе и хидрокомплекса Рила, който би нарушил екологичното равновесие чак до Бяло море.
Любопитен е разказът му за премиерата на „Прокурора” на Георги Джагаров със Стефан Гецов, за Комисията за битово и морално разложение към СБП, за големия лов на Пенчо Кубадински, за свалянето на телевизионния сериал „Тошко Африкански” заради страха да няма асоциации с пътуването на Тодор Живков в африканските страни по същото време, за обгазяването на Русе…
Книгата, издание на „Персей”, е включена в Столична програма „Култура” на Столична община като част от проявите по повод кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.
Помним я като Султана в „Иконостасът” (по романа „Железният светилник” на Д. Талев), Юрталанката в „Снаха” (по Георги Караславов), Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Марьола в „Татул” (по Георги Караславов), Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена Алданова в „Дом за нашите деца”… Тя създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Наричат я „ледената кралица на българския театър”.
В тази книга голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота – влюбена, майка, героиня, звезда… Това е откровен, понякога забавен, друг път пропит от болка и философска дълбочина разказ, който ще развълнува всеки читател.
След толкова много предателства и разочарования си давам сметка, че съм горяла не само на „неприятелска”, но и на „приятелска” клада. Само огромното желание за живот и работа ми е давало сила да се отърся от пепелта на злото и завистта. И тогава тлеещата жар на живота отново е избухвала в пламък, напук на всички злонамерени хора.
Книгата включва статии за Радой Ралин, Николай Кънчев и Любомир Левчев; рецензии за Блага Димитрова, Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Николай Милчев, Павлина Павлова, Неда Антонова, Донка Петрунова, Александър Томов, Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева, Валери Петров, Любомир Левчев и др.
В тази книга няма клюки, но не е и академично четиво. Тя е едно калейдоскопично око към съвременната ни литература.
Заглавието има три основания:
Първо, Анжела Димчева (утвърден поет, автор на 4 книги) обича да пише литературна критика, това я забавлява;
Второ, тя не „разсъблича“ авторите, за да им намира недостатъците, напротив – облича ги с любов;
Трето, в повечето от анализираните книги се говори за любов.
Защо се говори за любов? Едва ли всички отговори са налице в книгата, но поне част от тях – ДА!
Това е първото у нас цялостно изследване на литературното дело на гениалния руски художник и мислител. Съдбата и творческото наследство на създателя на полифоничния роман се осмислят и разглеждат като феноменално, парадоксално, трагедийно и пророческо явление с универсални общочовешки и вселенски измерения. Централно място е отделено на месианската философска стратегия и реформаторската поетика на християнските метаромани от знаменитото „Петокнижие” на Достоевски - „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”. Книгата е предназначена както за специалисти, така и за най-широка читателска аудитория.
Проф. д.ф.н. Петко Троев (1942) е известен литературовед и дългогодишен преподавател по руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите „Гогол” (1981), „А. П. Чехов” (1985), „Руският роман от първата половина на XIX век” (1989), „Руска класическа литература. Литературен справочник” (1994), „Етюди за руската литература” (1996), „Руска класическа литература за гимназиалния курс” (1997), „Руският модернизъм. Енциклопедичен речник” (2004), „Руска класическа литература. Университетски учебник” (първа част, 2006; втора част, 2012), на десетки студии и статии върху историята на руската литература и на българо-руския културен диалог.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Какво следва подир живота? Някой друг живот, но не нашият. И някой друг ще го опише… Което е било и ще бъде!
Проф. д.ф.н Симеон Хаджикосев е известен литературен критик и изследовател, мемоарист и дългогодишен преподавател по история на античната и на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е автор на повече от трийсет книги, сред които фундаменталният многотомник „Западноевропейска литература”, „Романът - що е то?“ и три книги, реабилитиращи българския символизъм. Новата му творба се вписва в мемоарната част от неговото творчество - отличените с литературни награди и получили голям отзвук „Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант”.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“. Написан от талантливата млада авторка Александрина Железова, която умее да разказва интригуващо и да развълнува читателите си. След успешния й и ласкаво посрещнат дебютен роман „Кръв“ това е най-новата й книга, която ще ви омагьоса.
Дара притежава необикновена дарба, към която се стремят различни сили. Когато тя се оказва на прага между живота и смъртта, непознат демон обсебва тялото й, а душата й се оказва затворена в паралелно измерение заедно с тази на загадъчния й любим Евиан. Двамата трябва да разберат коя е тайнствената тъмна сила, която ги е затворила. Те попадат на скрито заклинание и скоро научават, че единственият начин да получат обратно свободата си е като сключат сделка, която завинаги ще преобърне баланса между доброто и злото във вселената.
Ангели и демони се оказват съюзници по неволя и се впускат в търсене на Ангела на Смъртта, единственият, който може да освободи душата на Дара. Но само до следващото Пълнолуние.
„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „Здрач“ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит.
След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им.
Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба.
Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем.
Вълнуващи човешки истории, разказващи за неведомите пътища на любовта и съдбата. Авторката (водещ юрист, водил част от преговорите по присъединяването на България към Европейския съюз и за трети мандат член на Комисията за защита на конкуренцията) в продължение на 10 години е писала тези новели, които са в стила на добрата българска класика, с интригуващи сюжети и прекрасен език.
Египетският фараон Нехо II сънува странен сън. Още под влиянието му той разрешава на гръцкия поет Солон да се срещне с мъдреците на Саис. Попаднал в политическа клопка, фараонът решава да изпрати флота, предвождана от финикийския капитан Анно, да обиколи Африка, считайки, че този подвиг ще го постави редом до най-прочутите владетели на света. Нехо не подозира, че целта на Преспухаменон, главния жрец на Саис, е различна: да намери четири мистични цилиндъра, съхранили тайните на великите атланти.
Но Преспухаменон не е единственият, домогващ се до тези тайни.
През 2012 г. Грегъри и Карин, двама влюбени мореплаватели, които се реят щастливо сред гостоприемните води на Средиземно море, попадат, като по случайност, на следата на тези артефакти.
Политически интриги, пирати, борсови кризи и любов се преплитат в необяснима, на пръв поглед случайна, плетеница във времето и пространството.
Едно завещание отпреди 5 хилядолетия изплува пред нас с цялото си величие.
Вселените са наредени като платки в компютър, а ние сме като елементи на интегрална схема, конструирана от Бог, за да прави някакви си свои сметки…
Най-авторитетният български специалист по история на античната и западноевропейската литература разплита в новата си книга загадката на най-популярния литературен жанр. „Романът – що е то?” е любопитно пътуване през вековете, творците и шедьоврите в търсене на истината и изглаждане на противоречията. Специалистите биха казали, че тази книга е първото по рода си българско изследване едновременно върху теорията, възникването и развитието на романа. Но непредубеденият читател би се потопил в морето от автори и творби, „да свери часовника си” с литературната класика и да открие шедьоври, които са му убягнали. На базата на широките си познания в необозримия свят на историята на световната литература авторът извежда основни изводи относно жанровата природа, поетиката и еволюцията на най-обичания и предпочитан литературен жанр от античността до днес: от древните „Синухе Египтянина”, „Киропедия” и „Анабазис”, елинистичните „Дафнис и Хлоя” и „Златното магаре”, рицарските „Смъртта на Артур” и „Амадис де Гаула”, ренесансовите „Дон Кихот” и „Гаргантюа и Пантагрюел”, „галантните” романи на г-ца дьо Скюдери и мадам дьо Лафайет, просвещенските романи на Филдинг, Дефо, Суифт, Дидро и Русо, готическият „Франкенщайн” до шедьоври на реализма, модернизма и постмодернизма като „Война и мир” на Толстой, „Одисей” на Джойс и „Игра на дама” на Кортасар.
Както и с другите си книги, така и с тази, Симеон Хаджикосев успява да заинтригува едновременно и специалистите, и най-широката читателска публика.
Българският отговор на „Сексът и градът” – така може да се погледне на романа „СЕКСЪТ И СОФИЯ”. Но той е твърде много потопен в родната, българската действителност, за да бъде нещо съвършено различно. А иначе това е историята на една съвременна Пепеляшка, която преследва своето щастие...
София Х. (хикс, ако не сте се досетили как да го прочетете) е псевдоним, зад който е скрита известна в медийното пространство личност. Макар и разкрепостена (както ще се убедите сами), тя не желае да разкрива истинското си име не заради автоцензура, а от чисто женски страх да не се разпадне хармонията в настоящата й връзка...
На страниците на романа ще срещнете познати герои – някои дори с истинските им имена (Гала, Иван Станчев...). На други пък имената им са променени.
Героинята е млада, интелигентна и привлекателна. Дошла е от провинцията, за да извоюва мястото си в столицата. Самата тя се казва София. Лута се между мъже и мечти, но си остава жена, която вярва в приказките и се стреми да намери своята половина и да я задържи.
Тя не е представителна извадка, но обича секса и не се страхува да говори за това. Още повече обича да го прави... За нея той е потребност, но понякога и средство да направи кариера. През леглото й минават мъже с положение, но и такива, които просто й харесват. Ще се влюби ли накрая?
Тя не е “отчаяна съпруга”, просто защото никога не се е омъжвала, но иска да получи и изживее своето парче щастие. Защото обича и заслужава да бъде обичана...
Тя не е Алиса и пребивава в реалния свят, но въпреки всичко мечтае...
Няма да се умори да вярва в приказки, защото иска да изживее живота си като приказка и няма да позволи повече никой и никога да й я развали...
Три години по-късно Софи е постигнала българската мечта – да работи и живее в чужбина, в сигурния, подреден и бляскав свят на една богата страна като Швейцария. Но дали това е нейният свят? И дали тя няма да прегърне примамливото предложение да оглави офиса на голяма автомобилна компания в България? Дали загърбила всички задръжки и преодоляла тежестта на самотата, тя няма да потъне в обятията на нещо непознато?
Наглед сега Софи е като че ли помъдряла или пък раните вече не я убиват, защото я правят по-силна. Тя много добре знае какви са нейните оръжия да оцелее в един кръг, където се правят големите пари и големите далавери. Софи трябва да стане по-благоразумна, но в същото време е склонна на крайности и големи глупости. Този път не заради мъж, а заради една или защо не още една... жена – в лицето на най-сексапилната българска певица? Но тя ще получи шанса да се изгуби в чифт мъжки очи, които дотогава е намирала все разпилени, на безброй парчета, като сини мъниста по целия свят...
Такава е нейната изповед сега: случки и мечти, които рухват, рани и болка, които не се забравят, радости и възкресение, които я очакват...
Роман за доброто и злото, за съдбата на човека в хода на историята, за предателствата, които хората правят спрямо близките си и спрямо себе си, за компромисите, с цената на които се купува кариера, за излъганите мечти и идеали, за несъвършенствата, изконно заложени в човека, за кръговрата на времето и живота...
Създадена върху основата на ужасяващи реални истории, книгата далеч надхвърля тяхната конкретност и се превръща във философско обобщение за превратностите в историята и в живота на човека.
Съдбата поставя едни и същи хора в едни и същи ситуации, при които те просто си разменят местата: жертвите се превръщат в палачи и обратно – палачите се превръщат в жертви. Всички се въртят в един омагьосан кръг, като накрая всеки ще си зададе реторичния въпрос: „За това ли беше всичко?”.
През пролетта на 1988 г. Евтим Евтимов е освободен от поста главен редактор на литературния официоз „Литературен фронт”, защото публикува във вестника шумните литературни и публицистични творби на руската перестройка. Колеги и познати започват да странят от него, а той излива това, което го вълнува, върху белия лист. След демократичните промени Здравко Петров и Тончо Жечев, които знаят за тайните писания на твореца, настояват да ги издаде. Но той отказва, защото не желае романът му да бъде политизиран и превърнат в част от калта, която се излива върху идеалите, в които е вярвал.
Сега, две десетилетия след създаването му, този роман за пръв път се среща с читателите.
Това е книга за опасностите пред днешните тийнейджъри, за нещата, които са част от живота им – интернет, училището, средата, наркотиците, алкохолът... Интернет е безбрежен океан без хоризонти, граници и ограничения. Съвременният ни живот би бил много труден без него, но той е зареден и с много опасности. На 28. 08. 2004 г. официално е признато заболяването „пристрастяване към интернет”. CNN съобщи за южнокореец, който така се е пристрастил, че живее в интернет-клуб и само нощем се прибира, за да спи. Много от днешните млади хора страдат от това заболяване.
Насилието залива тийнейджърите отвсякъде – от телевизията, от интернет, от филмите, от ежедневието, от компютърните игри, където самите те убиват с особено брутална жестокост. Това е средата, в която израстват. Като се добавят и наркотиците, оформя се един жесток свят, в който подрастващите трябва да оцелеят – физически и духовно.
Романът е под формата на дневник на 15-годишно българско момче и разказ за това, което му се случва – в училище, в интернет, на купони, вкъщи. А то е шокиращо, скандално и брутално – разказано и със съответния език.
През XII в. в придворните и аристократичните кръгове на Централна и Западна Европа се създава нова култура, която утвърждава култа към дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов. Странстващи поети създават песни, възпяващи предаността към прекрасна земна жена в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Възкресени са античните мотиви за радостта от живота и насладата от виното и любовта.
Сред поетите трубадури има императори, крале и аристократи редом с непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар. Създавани на говоримия народен език, техните песни достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.
Близо три десетилетия проф. Симеон Хаджикосев се занимава с изследване и превеждане на поезията на западноевропейските трубадури, наричани в Германия минезингери, а в Португалия жуграиш.
Изданието включва и антология със стихове на поети трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.
В новата си автобиографична книга проф. д-р Симеон Хаджикосев, университетски преподавател и литературен критик, живо, образно и иронично разказва как интелектуалците се справят с обществените промени след 1989 г. Едни се оставят на течението, други се приспособяват, усещайки накъде духа вятърът, а трети си остават идеалисти, каквито цял живот са били. Това са нездравословни времена за българската интелигенция – инфарктни и смъртоносни дори в буквалния смисъл.
Времето след неочакваните събития на Десети ноември извади на показ цял легион страдалци, които се изстъпиха на авансцената на епохата, разкъсваха с театрален жест предварително опръсканите си с червена боя ризи и показваха пред удивеното множество белези и драскотини, причинени по всяка вероятност от собствените им алчни нокти. Това бе истински панаир на низостта, предателството и безогледността, който продължава и досега, но най-мътните води вече са се оттекли...
Откровено, честно и нелицеприятно авторът изказва личното си мнение за действителни личности и събития в писателските и университетските среди, за крушението на привързаности, приятелства и любови, за промяната в битието и самочувствието на българския писател.
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са
„виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се
там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като
по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в
потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях –
недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха
нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си
мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в
„Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва
„удар”. Съседите ми стигнаха някак до тях – сякаш бяха наясно, че ще
оправдая очакванията им на невменяема „чужденка”, дошла отникъде...
Пратиха ме на майната си – имаше форум срещу мен, получавах и
заплашителни писма... Тази странна случка споделям за първи път.
Историята и разказът бяха излезли от въображението и фикцията (в която
се пъхах задължително) и бяха навлезли ненадейно в живота, превръщайки
се в истина за хората около мен...
Тогава за първи път си дадох сметка за силата на думите.
Харесвате ли жанра на екшъна? Привличат ли ви политическите трилъри? А знаете ли как завинаги да се разделите с 20 ненужни килограма от теглото си?!
Е, тази книга не е екшън. Не е и трилър. Тя просто ще ви припомни защо нашенецът е подложен на перманентна диета и понякога трупа килограми от нерви. И защо дори най-развихрената фантазия на майсторите на черния роман не може да се мери със сивия ни делник...
Дали политическият живот на България от последните две години не ви напомня нашенски битак? Плащате – и си купувате нечия поочукана политическа кариера, нечия просташка мегаломания, опърпано и избеляло политическо хамелеонство, индустриално количество простотия, дузини корумпирани политици за левче. И кълбета мръсна прежда от нечия изгубена съвест...
Авторът е изявен публицист и преподавател.
Валя Василева умее да създава живи, реални, характерни образи, да разказва за общочовешки стремления като домогването до пари и власт, влияние, слава и признание, за вечни теми като смъртта, любовта, раят, адът, щастието, човеколюбието. Не по-малко силно качество на авторката е вроденото Ӝ тънко чувство за хумор. То блика като животворен извор и в най-драматичните събития, отношения, ситуации и по естествен път разведрява атмосферата, зарежда читателя със светла енергия и му дава насмешлив поглед не само към света около нас, а и вътре в нас. Сборникът с разкази „Маркови обувки” е едно от най-стойностните белетристични произведения, появило се през последните няколко години.
Благовеста Касабова
Горчивo-иронични, но пълни с топлина истории за три жени, които се опитват да намерят щастието си. Такова, каквото смятат, че заслужават. По начина, който смятат за единствено верен.
Едната се влюбва твърде късно и в твърде млад мъж; другата избързва с осиновяване, наказвайки така предателството на любимия си мъж; третата се разделя с детето си в името на бляскавия столичен живот, но столицата така и не я приема.
Истории за неписаните житейски правила, които не бива да се пренебрегват. Защото това се заплаща скъпо. Героините на тези истории се опитват да намерят изхода от капаните, които сами са си заложили. Дали успяват?
И все се питат – защо точно на тях се случва всичко това?
А само на тях ли?
Анна Ю е автор от руски произход, избрала да живее и да пише в България. Повече от двадесет години се занимава с публични комуникации. Книгата й "Случайности по мярка" включва повестите "Виолета", "Геновева" и "Пенелопа", изграждащи единна цялост като стил и послание. Един свеж, остроумен, игрив и запомнящ се пробив в съвременната женска проза.
„Известно е значението на думата докосване – лек допир до вещ, животно или човек. Възприемат понятието като еднозначно, но според мен то има и преносно значение. Докосвания, както назовах тази книга, са беглите срещи, краткотрайното общуване с хора по житейския ни път. Тези хора може да са били обикновени, но често те стават лица в литературата. Моята цел бе да възкреся докосванията си до писатели – някои от тях знаменити, като Елисавета Багряна, Витезслав Незвал, Ангел Каралийчев и Валери Петров, други – просто талантливи, трети – които може би бъдещето ще припознае.” - Симеон Хаджикосев
В тази книга се разказва за срещите на автора с творци, които е познавал и лично, а образът на други е изградил въз основа на оставеното от тях наследство. Но всички негови анализи почиват на богатия му литературнокритически опит и на уникалната му способност да „приближи“ до читателя едно по същество непознаваемо духовно дело, каквото е създаването на разказ, роман, стих.
„Докосвания“ е текст, който ще заплени не само изкушените от литературната наука, но и възприематели, свикнали просто да се наслаждават на поезията и прозата на големите автори.
Тя е на кръстопът. Притисната от обстоятелства и разочарована от хора. От съпруг, който иска да я лиши от любимата ѝ работа и докарва фирмата ѝ до фалит, от приятелки, затънали в собствените си проблеми, от мръсна предизборна кампания, в която е принудена да обслужва един кандидат примамка. И от броените дни, в които трябва да действа и да решава как ще живее оттук нататък.
Една млада жена във водовъртежа от събития в големия град сред силните на деня. В лабиринта от успехи и провали, съпътстващи битката ѝ да запази кариерата си и да отстои принципите си.
Ще убеди ли съпруга си, че любовта му не може да бъде затвор? Ще докаже ли на покровителите си, че порочните им сметки са криви? Ще налучка ли верните стъпки в минираното поле на тайните връзки, на подмолната конкуренция, на мнимите приятелства и непредвидените коварства? Или всеки неин ход ще заплита все повече кълбото от грешки в неудържимата ѝ амбиция да изтръгне победата си, избирайки между две злини. Избирайки малкия дявол.
Завладяващ сюжет в жанра на модерната градска проза. Безмилостна дисекция на лични и обществени отношения по политическите върхове и в медийните дебри. Стъписващо откровение за дързостта да бръкнеш в раната на болната от фалш, корупция и зависимости съвременност, където парите и алчността са единственият бог. Събитийна динамика, стилистична лекота и стъписващи обрати грабват читателя в новата книга на Анна Ю.
Гергина Дворецка е журналистка и авторка на 7 книги с поезия и проза. Дълги години е била един от популярните гласове в програма „Христо Ботев“ на БНР.
Чрез главната героиня в романа, Ирена, авторката до голяма степен пресъздава в художествена форма опита си от работата в българска медия преди и след 10 ноември 1989 г.
В романа има и много други герои. Читателят попада в микрокосмоса на едно семейство, където взаимоотношенията често излизат извън утвърдените представи – родителите невинаги дават на децата си най-добрите съвети и невинаги постъпват като зрели хора, а смятаните за най-уравновесени и разумни понякога попадат в конфузни ситуации.
Това е най-вече книга за онези, които тръгват към другите с искреното желание да вършат добро, а често обстоятелствата им пречат да го направят.
Това е и книга за устойчивостта на човешкия дух, който е в състояние да надмогне травмите от сблъсъка с недобронамереността и клеветите. Важно е след всички житейски поражения да не ни напусне желанието да покажем най-доброто от себе си и да потърсим път към повече хора.
Книга за любовта, за всичките ѝ форми, превъплъщения и предизвикателства. Без любовта ние просто съществуваме, тя ще спаси света, тъй като е красотата сама по себе си. Забързаният град е фон, където можем да разкрием чувствата си пред другия, а леглото – място, в което делим тишината. Времето не съществува. Махалото на часовника отмерва разстоянието между страха и нуждата да обичаме.
Това е книга, която със сигурност ще държите на нощното си шкафче. Страници, които ще прелиствате където и да сте – дори в таксито, когато пътувате към някое обичайно място. За да установите, че в клишето няма нищо лошо. Рутината да се обичаме е най-невероятното нещо на света.
Най-авторитетният български специалист по история на западноевропейската литература продължава делото на живота си с тази книга за десетимата най-големи поети на европейския модернизъм, която се явява и единайсета част на неговата поредица „Западноевропейска литература“. Томът обаче излиза извън ограничаващите рамки на наименованието на поредицата, защото трима от поетите модернисти не принадлежат към литературата на Западна Европа. Става дума за унгареца Андре Ади, българина Пейо Яворов и пишещата на шведски финландка Едит Сьодергран – представители на т. нар. малки народи и малки езици, но чиито талант и творчество ги нареждат сред най-великите поети на модернизма изобщо. Очеркът за Яворов, творец, за който е писано много у нас, е един от най-проникновените български текстове за великия поет. Проф. Хаджикосев блестящо защитава тезата си, доказвайки принадлежността на Яворов към великите европейски модернисти.
Книгата разширява познанията ни за едно от най-интересните литературни течения и заедно с това ни дава и национално самочувствие – с присъствието на един от най-великите български поети сред плеядата от десетимата стожери на европейския модернизъм.
Свикнахме да обграждаме Левски с ореола на светец, да размиваме контурите му на реална историческа личност с важно място в българската история. Авторитетни историци си позволиха да превърнат спомена във факт, съмненията – в доказателства, легендите – в опорни точки. Тази книга обаче се обляга единствено на фактите и дири историческата истина.
Левски е от ония европейски водачи, които допускат и грешки, но успоредно с това поемат и огромни отговорности. Няма личност в световната история, при която махалото на човешката същност да се намира единствено и само в зоната на библейската нравственост и безукорната безпогрешност.
Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв поп Кръстю, докато тихомълком е омаловажена ролята на истинския предател? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост?
Влияе ли масонството върху националноосвободителното ни движение? Какви са отношенията между Левски и другите дейци в организацията? Как тя се срива след няколко убийства и разкрития на турските власти? Как неусетно Левски става индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести?
Книгата проучва и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, размонашването му, полемиката за гроба му и международния отзвук на съдебния процес срещу него.
Иван Лалев е историк, музеен специалист и директор (1991-2013) на Регионалния исторически музей в Ловеч. Изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски. Той пръв постави в историческата ни наука някои важни въпроси, свързани с влиянието на масонството и причините за залавянето на Апостола.
Настоящият том е посветен на петима велики романисти, които са сред най-големите имена в литературата на ХХ век: Томас Ман, Стефан Цвайг, Джеймс Джойс, Херман Хесе и Лион Фойхтвангер. Създадени с вещина и ерудиция, литературните им потрети са увлекателен и задълбочен разказ за живота и творчеството на тези колоси на модерната европейска белетристика, върху чието дело стъпват следващите поколения автори. Акцент е поставен върху забележителните им романи („Буденброкови“, „Вълшебната планина“, „Одисей“, „Степният вълк“, „Игра на стъклени перли“, „Испанска балада“…), но не са подминати и останалите им творби.
Настоящият том е фокусиран върху романа като жанр и неговите прояви в творчеството на тримата големи австрийци – Франц Кафка, Йозеф Рот и Роберт Музил. И тримата създават шедьоври в този жанр, които са сред блестящите постижения в европейската белетристика през първата половина на XX век. Времето между двете световни войни е време на духовни търсения и това личи в творчеството на тези писатели, слага своя отпечатък и върху тяхната стилистика. Очерците са най-детайлното литературно-изследователско проникновение за творчеството им, правено от български учен. Авторът детайлно анализира експериментите на Франц Кафка с романовия жанр и неговите подвидове, като открива и сходни черти в творбите на Йозеф Рот и Роберт Музил. Откроява като обща черта и интерпретирането на наченките на тоталитаризъм в творчеството им и отделя немалко място на българската рецепция на тези автори.
Истории, белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показващи копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие разказва в книгата си известният тв журналист, поет и писател Костадин Филипов.
Героите на „Ангела и Джема“ носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най-слънчевата поляна от западния дял на величествената планина, на географската граница с Рила. Нишките на живота и личните съдби на Ангел и Джема се преплитат в многопластов сюжет. Оказва се, че два различни свята и две различни религии могат да съжителстват дълги години в мир и разбирателство под небето над Юндола. История за едно дългогодишно приятелство, благородство на сърцето, любов и човещина, както и за силата на природните стихии...
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. „Обич“ е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, за да премине през трудностите на битието. Любов – синя като незабравките, небето над Родопа и сбъдната мечта.
Докато пишех тази книга, усещах как душата ми се люшка между отчаяние и надежда, между ревност и прошка, между мрак и светлина. Кървях невидимо заедно с героите си, усмихвах се, когато те блажено се усмихваха, обещавах си да вярвам в слънчевото утре, както вярваха те. Учех се на доброта и опитвах да забавя бързоходното време, препъвайки го с обли камъчета. Исках „Обич“ да потече красива като песен и пълноводна река. Орисвах я да докосва магически и да зида стъпала към звездите. И както всяка майчица, нямах търпение рожбата ми да се роди. Сега, с един алтън – обич в сърцето, и с черешово сладко по пръстите, ти я подарявам, скъпи читателю!
Ивелина Радионова
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Многолико е времето, драги читателю. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога е гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Но независимо дали ще го откриеш в ехо от приказка, или в река – по-синя от сапфир, то съществува. Заобикаля ни отвред видимо и невидимо, и ни променя.
Времето е най-изкусният зограф, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък. С вълнение ти споделям, че изстъргах част от восъка на вековете и опитах да разгадая писанията, които ни е оставило върху тъмен пергамент. Това, което узнах, вече не ми принадлежи. Подарявам ти го. Ако сполуча да докосна сърцето ти, ще съм щастлива, че чрез мен откриваш дузина от лицата на многоликото. Ако ли не – оставям ти кокиче, натопено в мастило, за да допишеш думите ми.
Ивелина Радионова
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Предосвобожденска България рисува в новия си роман Боян Боев – с всичките конфликти и проблеми. Но наедно с революционното течение ставаме свидетели на още нещо – съдбата на отделния човек. И авторът ни повежда по уличките на Делва – красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма. Найден е буден младеж, който се завръща от чужбина. Вместо щастие обаче заварва в родния си дом мъка – баща му е починал. Събитията се развихрят, а желанието за бунт в Делва се примесва с любов, мъст и проклятие. Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също и за обречената любов, за трагичната съдба и робската орисия. Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е роман в стила на старите майстори. Но и книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага със страстта на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи.
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Двайсет истории, които представят нова страна на твореца Боян Боев. Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива кесия и ги споделя с читателите си.
В тях има неслучайни препратки към романите „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“, обикнати вече от много читатели. Това е живият, пулсиращ, кървящ свят на Боян Боев, толкова истински за него, колкото слънцето през прозореца и песента на птиците. Добре дошли в неговия свят! Добре дошли сред неговите истории и нека бъде незабравима срещата ви с героите в тях!
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Сакрална реликва от Разпятието. Петият гвоздей, който е трябвало да бъде забит в гърдите на Христос. Съхранен от племето на Дан, сина на библейския патриарх Яков, чиито потомци се преселват през Северен Кавказ и достигат Дания, където дават името на страната. Дошло е време Петият гвоздей да бъде открит.
Петима мъже с неограничена власт, представители на едни от най-могъщите и развити държави, са готови на всичко, за да открият Петия гвоздей и чрез него да властват над света. Сведения за него има в пророчествата на преселенците асирийци в Северен Кавказ и в тайните архиви на нацистите.
Българинът Радан е белязан от съдбата да открие свещената реликва и да отключи безмерната ѝ сила.
Журналистите Майкъл Ленард и Ифф Алекзандър се потапят в опасна конспирация и рискуват живота си, за да разкрият истината.
Пътищата на героите се преплитат в Северен Кавказ, Израел, Турция, Франция, Дания и Норвегия. Бежанци, терористи, търговци, тайни агенти и журналисти трябва се съюзят, за да се изправят пред зло, застрашаващо всички нас.
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.
Наричат Родопите „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота.
Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността – богатството, на сътворението – разрухата, на мъката – радостта, на омразата – силната любов. Нали само чрез тях всеки от нас ще научи кои са вечните истини, какво значи отговорност, какво е щастие…
„Алтъна“ те кани да погледнеш света през други очи и да разбереш, че колкото сме различни, толкова сме и еднакви, когато пуснем доброто в душите си. Осмели се и прекрачи през дебрите на Родопа планина, за да узнаеш историята на Алтъна, родена в земята на траките и наследила дарбата на Орфей.