Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Ян Гиу


Днес той е най-експортната шведска марка в литературата, както „АББА” в попмузиката и „Волво” в автомобилната индустрия. Роден е на 17. 01. 1944 г. в градче край Стокхолм. Баща му е французин и работи в посолството в Швеция. Майка му е от норвежки произход. Дядо му дълго време е бил френски посланик в Хелзинки, Финландия. Има трудно детство, изключван е често от училище заради физически тормоз над съучениците си. А самият той е бил малтретиран от садистичния си баща. Всичко това писателят разказва в автобиографичния си роман „Зло”, екранизиран през 2004 г. и отрупан с награди,4в това число и с номинация „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.
Започва кариерата си на писател успоредно с тази на разследващ журналист, работи за няколко вестника и списания, както и за телевизията. От 1971 г. до днес е написал близо 40 романа, преведени на повече от 20 езика. Само в Швеция тиражите на трилогията му „Рицарят тамплиер” надхвърлят 6 млн. екземпляра.
В момента е едно от най-популярните лица по шведските телевизии, защото наред с писателската си кариера продължава политическите си и историческите си разследвания. Документалните му филми са излъчвани по много от най-популярните тв канали в света (Хистори ченъл, Нейшънъл Джиографик и др.)...

Излезли книги: трилогия „Рицарят тамплиер” („Пътят към Йерусалим”, „Рицар на Храма”, „Кралство в края на пътя”), „Наследството на Арн”, „Хамилтън”, „Демократичният терорист”, „В интерес на нацията”.

Том Егеланд


Авторът, по чиито дири върви Дан Браун. Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и за телевизионния канал TV 2. През 1988 г. дебютира с романа на ужасите „Пътека към миналото” (преиздадена през 2006 г. под името „Рагнарьок”), разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха.
Като негов литературен и пазарен пробив обаче се смята романът „Краят на кръга”, излязъл през 2001 г. Няколко години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга” и световния бестселър „Шифърът на Леонардо” (който е публикуван през 2003 г., две години след романа на Том Егеланд).
През 2006 г. Том Егеланд се отказва от високия си пост в TV 2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. Автор е на 9 романа, преведени на близо 20 езика, което го превръща в един от най-успелите съвременни автори в Европа.

Излезли книги: „Краят на кръга”, „Пазителите на завета”, „Евангелието на Луцифер”, "Нощта на вълците", "Лъжите на бащите".

Сергей Алексеев


Култовият руски автор си спечели много почитатели с поредицата „Съкровищата на Валкирия”. Книгите му разкриват древните знания, съхранили се в затворените кръгове на изолирали се от съвременния свят общества в далечния Сибир. В това познание, предавано от дълбока древност, са запазени мъдростта и опитът на прадедите, които са живели близо и в хармония с природата. Често те са се справяли с болестите много по-успешно от съвременната медицина.
Силата на Сергей Алексеев е в това, че той е израснал тъкмо в такава среда. Както самият споделя в едно интервю, той неведнъж е имал контакт с посветените в тези древни знания. Когато бил петгодишен, се разболял тежко и фактически умирал. Местната фелдшерка го прегледала и предложила направо да напише смъртен акт, за да не се разкарва втори път. Тогава в дома им се появил някакъв странник – чужд, непознат старец – и казал на баба му и майка му: „Ако искате да оздравее, търсете червения бик, но без нито едно петно”. Те обиколили съседните села, но така и не го намерили. Тогава старецът излязъл и на следващото утро се върнал с такъв бик. Одрали кожата му и веднага загърнали малкия в нея. На сутринта се събудил здрав. Старецът си тръгнал същия ден, а дядото на момчето го нарекъл „гой”, посветен.
Но цялата тази информация, която притежава Сергей Алексеев, и задълбочените му проучвания благодарение на познанията му в областта на историята, филологията, езотериката и геологията, не биха достигнали до толкова много читатели, ако той беше просто един редови писател. Но сибирякът притежава самороден талант, както отбелязват руските критици. В творческия му почерк има нещо от мащабността и дълбочината на големите му предшественици – великите руски класици и ярките пера на съветска Русия. Неслучайно Алексеев печели най-престижното отличие за художествена проза – наградата на името на Михаил Шолохов. В годините непосредствено преди перестройката младият писател успява да пробие статуквото и да бъде забелязан. Дори го смятат за елитарен автор. Но това, че създаденото от него тогава продължава да се преиздава и сега, говори само по себе си.
Големият му пробив – пазарен и идеен, е със серията „Съкровищата на Валкирия”, романите от която и досега се нареждат в листите за бестселъри. Сред най-успешните книги на Сергей Алексеев са „Утоли моята печал” (заглавието е взето от наименованието на една от най-интригуващите интерпретации на образа на св. Богородица в каноничната иконопис), „Когато боговете спят”, „Вълча хватка”, историческите „Аз Бога ведаю” и дилогията „Арвари” („Родината на боговете” и „Магическият кристал”), както и „Мълчанието на пирамидите”, която е сред най-новите произведения на писателя.

Излезли книги: Поредица „Съкровищата на Валкирия”, включваща романите „Съкровищата на Валкирия”, „Избраният от Валкирия”, „Валкирия и новият световен ред”, „Звездни рани” и „Пазителят на силата”.
„Мълчанието на пирамидите” (самостоятелен роман).
Очаквайте: "Утоли моята печал".

Александър Бушков


“Кралят на руския екшънтрилър”, както го наричат, продава милиони екземпляри от книгите си и е успял трайно да влезе в бестселъровите листи на Русия. Романите му са заредени с убийствено напрежение, непредсказуеми сюжетни обрати и жесток реализъм. Самият писател казва, че се е учил от българския майстор на жанра Богомил Райнов.
Големият коз на Бушков е реализмът. Романите му те карат да галопираш по страниците, но не са първосигнални екшъни. Изпълнени са с дълбочина и подтекст – за оцеляването в екстремни ситуации, за запазването на човешкото у човека, когато е поставен при обстоятелства, които го карат да прекрачи всички граници, за да оцелее. Атмосферата, ситуациите и героите в книгите му са толкова правдиви, че те карат да заживееш в света на героите, да страдаш и да се бориш с тях.
Според Бушков впечатляващите му с оригиналността си сюжети буквално изскачат от главата му. Първоначално той ги записва във вид на план върху лист хартия, а след това в процеса на писане този скелет обраства с детайли и допълнителни сюжетни линии. Понякога неочаквано след излизането на романа, се оказва, че измислената от него история се е случила с някого в реалния живот. Макар че за създаването на някои от неговите книги са използвани реални истории.
Получава писма от различни кътчета на света. “Най-учудващото е, че досега нито един човек не ме е молил за пари. Хората описват живота си, случки от него. Всеки сякаш се надява, че неговата история може да залегне в някой мой роман. Една моя почитателка ме кани на гости в Калифорния: “Ела ми на гости, ще ти разкажа как ме бяха погнали из Русия, а после и в Америка” – разказва писателят.
Най-големият екранен успех на творби на Бушков е тв сериалът „Платина”, чийто втори сезон в края на миналата година имаше рекорден рейтинг. Скоро на български ще се появят и романите от поредицата „Платина” (засега 4 на брой).

Излезли книги: „Лов на пираня”, „Следата на пиранята”, „Стръв за пираня”, „Завръщането на пиранята”, „Капан за пираня”, „Пираня сред вълци”, „Лов на олигарх”, „Морският дявол”, „Звезда над вълните”, "Животът е по-дълъг от смъртта", "ПЛАТИНА: Законът на тайгата", "Платина: Ашхабадският крадец", "Платина: Бандитското сборище", "Правосъдие в „Кръстовете”, "Бродещото съкровище“, "Пиратски вълни", "Войната на олигарсите".

Анна Данилова


Определяна от критиците като “руската Агата Кристи”, Анна Данилова е авторка на близо 80 криминални романа. Бестселърът й “Когато вече ме нямаше” я превръща в литературна звезда и й осигурява дългогодишен договор с най-голямото руско издателство – “Ексмо”. В края на 2007 г. издателството купи от писателката “на зелено” следващите й 10 книги, които още не е написала.
Срещнала любовта и впечатлена от красотата на българската природа, писателката избра да живее на уединено място в България край Шумен, където да може на спокойствие да пише криминалните си романи, очаквани от много читатели в Русия.
Излезли книги: „Дамата от Амстердам. Игри с тъмното минало” и „Когато вече ме нямаше”, "Чужди пари в ръцете ти".

Марина Юденич


Произхожда от стар дворянски род. Правнучка е на прочутия белогвардейски генерал Юденич. Завършила е право в Москва и психология в Сорбоната в Париж. Била е шеф на пресслужбата на президента Елцин. Водила е популярни телевизионни предавания. Анкета сред читателите в Русия я посочва като най-талантливата съвременна руска писателка (следват я Татяна Устинова и Александра Маринина). Авторка с великолепен, разтърсващ стил, който те извисява в небесата или те запраща в ада на най-низките човешки страсти и престъпления, на изконното зло.

Излезли книги: „Антикварят”, „Сент Женвиев дьо Боа”, „Датата на моята смърт”, „Дан за ангелите”, „Титаник” още плава”, „Добре дошли в Трансилвания”.

Сергей Минаев


Той се прочу в световен мащаб с романа си “Духless”, който разбуни духовете и сега всички (тези, които й се възхищават, и тези, които са възмутени от нея) очакват новия му роман, който оглави топлистите в Русия. Мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започнал да пише бестселъра си “Духless”, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит “Шифърът на Леонардо”. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.
Младият писател вече се превръща в световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него се появи на първа страница на “Таймс”. Малко са писателите (а руски изобщо няма), които могат да се похвалят с такова внимание от страна на прочутото издание.
Минаев винаги е на гребена на вълната и е страшно актуален. По схемата от „Media Sapiens” в България бе направен опит да бъде фалирана Първа инвестиционна банка. Книгата се оказа наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации. В „Духless” той изобличи пороците на задоволеното общество. „The Мацки” е пък за манипулациите в личния живот на днешния човек.

Оскар Уайлд


Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е писателка и поетеса, а баща му, сър Уилям, е най-именитият хирург в Ирландия. До деветгодишна възраст младият Оскар е образован вкъщи от родителите си, след това учи в Кралското училище „Портора”, колежа „Тринити” в Дъблин и колежа „Магдален” в Оксфорд. Докато е в Оксфорд, Уайлд става един от най-страстните поддръжници на естетичното движение, пуска си дълга коса и украсява стаята си с паунови пера, лилии, слънчогледи и т. н. След като се пренася да живее в Лондон, младият Уайлд започва да проповядва естетичните ценности и бързо се превръща във водещия естет във Великобритания, а неговите парадокси и афоризми добиват огромна популярност. През 1884 г. Уайлд се жени за Констанс Лойд, дъщеря на заможен лондонски адвокат. Скоро след това се раждат и двамата им сина – Кирил (1885 г.) и Вивиан (1886 г.).
През 90-те години на деветнадесети век Оскар Уайлд достига апогея на своето творчество и слава. През тази декада той се превръща от млад и обещаващ талант в прочут и уважаван писател, драматург, критик и философ. През този период е публикуван единственият роман на Уайлд – „Портретът на Дориан Грей” (1890), както и неговото политическо есе „Душата на човек при социализма” (1891); през последното десетилетие на деветнадесети век за първи път се поставят на сцена и неговите обичани и до днес пиеси – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” (1892), „Саломе” (1893), „Идеалният мъж” (1895) и „Колко е важно да бъдеш сериозен” (1895).
Оскар Уайлд е на върха на славата, когато е арестуван за „възмутителна проява на неприличие с друг мъж”, което според тогавашното британско законодателство било престъпно деяние. След съдебен процес, който бързо се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Той e освободен от затвора на 19 май 1897 г., но здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция, като така и не се завръща във Великобритания или Ирландия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г.

Излезли книги: „De Profundis: Глас от бездната” и „Саломе” и други пиеси”.

Евтим Евтимов


Поетът, създал едни от най-вдъхновените химни за любовта в българската поезия. Изпълнени с нестихваща жажда за обич, те окриляват вече няколко поколения читатели.
През пролетта на 1988 г. Евтим Евтимов е освободен от поста главен редактор на литературния официоз „Литературен фронт”, защото публикува във вестника шумните литературни и публицистични творби на руската перестройка. Колеги и познати започват да странят от него, а той излива това, което го вълнува, върху белия лист. След демократичните промени Здравко Петров и Тончо Жечев, които знаят за тайните писания на твореца, настояват да ги издаде. Но той отказва, защото не желае романът му да бъде политизиран и превърнат в част от калта, която се излива върху идеалите, в които е вярвал. Две десетилетия след създаването му, този роман за пръв път се срещна с читателите – „За това ли беше всичко”.

Излезли книги: "Ако ти си отидеш за миг" (историята на една непозволена любов), „Ти си любовта” (най-хубавите любовни стихове и песни на поета), „За това ли беше всичко” (роман), "Отец Паисий обикаля още", "Младо вино“, „Разрушаване на паметника” (дневник на писателя).

Проф. д-р Симеон Хаджикосев


Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Литературен критик и изследовател, той е автор на трийсетина книги, сред които фундаменталният многотомник “Западноевропейска литература” и литературното изследване "Романът - що е то?".
“Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант” са неговите автобиографични книги, а „Светът на трубадурите” е изследване и антология на трубадурската лирика. "Което е било и ще бъде" - мемоарна книга.