Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Ами ако си останал съвсем сам на света, но една вечер откриеш, че Острослухите винаги те чуват, когато въздишаш?

Деветгодишният Алфред живее практически сам. Майка му е изчезнала отдавна, а баща му, отсъстващ постоянно в командировки, изглежда, не винаги си спомня, че синът му съществува. Една нощ, докато е самотен и гладен, Алфред решава да легне да спи в коридора, недалеч от вратата на апартамента. Тогава чува мистериозен прокрадващ се човек, който разнася пощата, но странно, във вестника е увита малка ябълка, чифт вълнени чорапи и сандвич – неща, от които се нуждае Алфред. Момчето решава да проследи тайнствения благодетел и така започва едно незабравимо приключение, което променя всичко. Оказва се, че прокрадващият се е жена – ексцентричната Аманда Лехтимая, вестникарка, която е една от Острослухите. В дома ѝ Алфред намира стар радиопредавател, проектиран от руския физик А. С. Попов. Момчето започва тайно нощно радиопредаване, което слушат всички останали забравени деца в града. Но как Аманда и Алфред могат да помогнат на децата и какво ще направи бащата на Алфред, когато забележи, че синът му го няма? А кои всъщност са Острослухите?
„Радио Попов“ е вълнуваща и хумористична сърдечна история, която напомня за най-обичаните класики на детската литература, като романите на Астрид Линдгрен и Роалд Дал. През 2020 г. е отличена като най-добрата детска книга на годината с най-голямата литературна награда на Финландия, Finlandia Junior Prize.

За автора

Аня Портин е финландска писателка, родена през 1971 г., която пише за възрастни и за деца. Творчеството ѝ включва романи, детски книги, есета и нехудожествена литература. Детските ѝ книги са адаптирани и като пиеси. Портин е учила в университетите в Хелзинки и в Турку и има магистърска степен по философия и право. Работила е като изследовател, журналист и редактор. Казва, че писането ѝ носи безкрайна радост и прозрения. То е и начин да изследва движенията на човешкия ум и да организира мислите, които прелитат тук и там.

За преводача

Росица Цветанова е преводач, литературен изследовател и преподавател. Родена е във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава.
В докторската си дисертация изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни.
Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист, Йосефине Клоу­гарт, Еми Итеранта, Роса Ликсом, Сара Стридсберг и др.
Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.