Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

След забележителния успех на романа „История на пчелите“, превърнал се в международна сензация, норвежката писателка Мая Люнде ни представя втория шедьовър от своя „Климатичен квартет“ – „Краят на океана“ (изд. Персей, превод Галина Узунова). Тази емоционално наситена и въздействаща история разкрива уязвимостта на човечеството и природата, пречупена през една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.
Люнде, която вече е утвърдена като един от най-видните застъпници за климата в световната литература, отново доказва своя талант с роман, който свързва личното и глобалното. „Краят на океана“ ни въвежда в две паралелни истории, обхващащи различни времеви линии, всяка от които носи своето изстрадано послание и ни кара да преосмислим връзката си с природата.
През 2017 г. Сигне, почти седемдесетгодишна жена, родена в Норвегия, се отправя на самотно пътешествие по море с ветроходната си лодка „Синева“. Първо тя се завръща в родното си място в Норвегия, но го намира променено – ледникът е експлоатиран, за да може ледът в сърцевината му да се продава на богати хора от далечни краища на света, водопадите и реката са отдавна унищожени. С болка в душата и странен товар в лодката, Сигне решава да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала, но и който е отговорен за унищожаването на ледника.

През целия си живот Сигне е била борец – активистка, която се противопоставя на унищожението на водопади и реки заради производството на енергия. Нейното плаване към миналото е не само физическо, но и дълбоко емоционално – борба с личните ѝ демони и непреодолима тъга заради загубите, които климатичните промени носят.
Втората времева линия ни пренася в бъдещето: през 2041 г. светът вече е различен – Южна Европа е обхваната от неумолима суша, водата е по-ценна от златото, а северът и югът на континента са раздирани от конфликти, породени от борбата за оцеляване. Сред тази мрачна действителност Давид и малката му дъщеря Лу се борят за живот, след като са изгубили връзка с останалата част от семейството си по време на опустошителен пожар. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, а съдбите на Давид и Лу постепенно се преплитат с тази на Сигне.
„Краят на океана“ е история за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Всеки от героите – упоритата и самотна Сигне, отчаяният, но любящ баща Давид, и малката, но изпълнена с живот Лу – носи в себе си част от нашето бъдеще.
Книгата е не само предупреждение за екологичните катастрофи, пред които сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Люнде изследва теми като менталната устойчивост на човека в условия на тежко физическо страдание, отговорността и въздействието на човешкия избор. Със скандинавска точност, но и емоция, която надхвърля обичайната за северните автори, Мая Люнде ни прави съпричастни към жаждата на героите – и на физическо ниво, постоянната липса на вода, напуканите устни, езикът, който като парализиран е залепнал за небцето, но и жаждата за дом, за бъдеще, за сигурен пристан, където децата да растат в безопасност.
За да създаде толкова реалистичен текст, Мая Люнде е посетила бежански лагер, видяла и почувствала е от първо лице какво е да пребиваваш на такова място, как несигурността в утрешния ден подкопава психическата устойчивост на човека.
Гладът е физическо изпитание, което е описвано, при това успешно и прецизно, от не един автор. Но неговата много по-страшна сестра, жаждата, е описана в романа „Краят на океана“ толкова въздействащо, че човек несъзнателно започва да пие вода по-често, докато чете. Безводието в Европа не лишава хората само от вода за пиене, макар че това е достатъчно страшно, но и вода за миене. Давид, един от главните герои в романа, е в безизходица, когато малката му дъщеричка Лу се разболява и повръща, а той няма вода да я измие. Тези сцени, описващи отчаянието на бащата, изобретателността, до която прибягва, за да може все пак да поддържа някаква хигиена за детето си, показват колко изострени са сетивата на Мая Люнде като човек, родител, автор.
„Краят на океана“ е книга за водата, но „Краят на океана“ е и книга в не по-малка степен за жаждата.
„Краят на океана“ не е роман единствено за страданието, но и за силата да го преодолеем, той носи и надежда – напомняне, че все още имаме шанс да направим правилния избор и да опазим най-ценния ресурс на нашата планета – водата.
„Краят на океана“ е книга, която ни кара да се замислим, да се натъжим, да се вдъхновим. Тя е четиво за всички, които търсят смисъл в света, които вярват, че можем да съхраним бъдещето си.

За автора

Мая Лунде (р. 1975) е най-успешният норвежки автор на своето поколение. Книгите й са преведени на 40 езика и са продадени в повече от 4 милиона копия.
Дебютният роман на Лунде „Историята на пчелите“ (2015) беше мигновен хит и продаден на няколко територии преди норвежката публикация. Печели наградата на норвежкия книжар, както и множество международни награди. Това беше най-продаваната книга във всеки жанр в Германия през 2017 г. и досега е прекарала 3 последователни години в официалния списък на германските бестселъри на Der Spiegel.
Продължението „Краят на океана“ стартира през есента на 2017 г. като част от планирания от автора климатичен квартет. Книга 3, Конят на Пржевалски, беше публикувана през есента на 2019 г., и двете с еднакво одобрение.
Лунде е написала няколко книги за деца и младежи. Детската коледна книга „Снежната сестра“ (2018), илюстрирана от Лиза Айсато, постигна рекорден успех, отпечатана в 250 000 копия в Норвегия и публикувана на 30 езика.

За преводача

Галина Узунова е преподавател и преводач от скандинавски езици. Родена е през 1986 г. в Ловеч.
Завършва Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ в родния си град, първата и най-стара езикова гимназия в България. Именно там се запалва страстта ѝ към изучаването на чужди езици и художествения превод. Тя по-късно я отвежда в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където завършва специалност „Скандинавистика“.
След дип­ломирането си преподава „Практически шведски език“ в МП „Нордистика“ и се занимава с художествен превод от шведски и норвежки език.
Сред преводите ѝ са книги на едни от най-популярните скандинавски автори в България – Том Егеланд, Атле Нес, Мая Люнде, Томас Енгер, Торкил Дамхауг, Ерик Бертран Ларсен, Тумас Банерхед, Хелене Флуд, Малин Клингенбери и др.