Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Роман, спечелил Европейската награда за литература.
В мрачна и студена декемврийска нощ в тъмен ъгъл на Пристанището, в един неназован град, трима мъже изгарят жив бездомник. Той се е казвал Себастиан и е имал репутацията на ненадминат разказвач на истории. Павлос, най-младият от тримата извършители, съкрушен от бруталността на престъплението, започва да търси информация за жертвата с надеждата да успокои чувството си за вина. В своето объркване той вярва, че като извади наяве историята на мъртвеца, ще възкреси истинския човек, който е бил. Младежът започва да се скита из улиците и сред многобройните скитници, просяци, проститутки, престъпници и нелегални емигранти открива приятелите на Себастиан: Тео, Маркони, Лъки и Янис. Моли ги да му разкажат своята история и историята на мъртвия си приятел и без да осъзнава, попада в капана на един странен и неразгадаем свят. Макар в началото историите да изглеждат съставени от прости факти, постепенно разказите стават все по-сложни и заплетени.
Какви са причините и мотивите им да дават различни и често противоречиви свидетелства? Къде свършва митът и къде започва истината? Кой е Себастиан в крайна сметка?
Едно спускане в ада на най-маргинализираните групи на обществото, един лабиринт, който може би крие смисъла на живота.
„Нов ден“ е история за живота и смъртта, за престъплението и наказанието, за солидарността и другарството, но и алегория за физиката и метафизиката на разказа.

За автора

Никос Хрисос е роден през 1972 г. в Атина. Автор е на романите „Тайната на последната страница“ (2009) и „Нов ден“ (2018). През 2014 г. редактира анотираното преиздание на „Незабравими времена“ от Лефтерис Алексиу и колективния сборник „Книжни истории“, а през 2019 г. заедно с Йоанна Спилиопулу редактира колективния сборник „Никос Казандзакис и политиката“. Негови разкази са включени в колективни сборници. От септември 2018 г. е втори вицепрезидент на гръцката секция на Международното дружество на приятелите на Никос Казандзакис. През 2019 г. романът му „Нов ден“ печели Европейската награда за литература.

За преводача

Дарина Фелонова е родена през 1987 г. в гр. Царево. Завършва специалност „Балканистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат по сравнително литературознание към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание при Софийския университет. Превежда от английски, румънски, гръцки и немски език. Сред преведените от нея автори са Николае Филимон, Панаит Истрати, Антон Холбан, Петре Испиреску, Аура Кристи, Макис Цитас и др. Освен това е литературен изследовател, който има зад гърба си множество статии, разглеждащи взаимовръзките между балканските литератури (предимно българска, румънска, гръцка и албанска) в европейски контекст.