Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

В „Камий, моето вдъхновение“ (изд. „Персей“, превод Румен Руменов). Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни ужасна треска, 16-годишната ѝ дъщеря Камий умира.
Завладяна от болката си, Софи Дол пише, за да запази завинаги спомена за тези последни дни с дъщеря си, за да живее още няколко часа в компанията на мъртвото си дете, за да спре приливната вълна от мрачни и опасни мисли. Тя иска да съхрани образа на дъщеря си – нейния „честен, прям, сияен“ поглед, моментите на интимно съучастие, скандалите, безгрижния ѝ смях. След Камий остават празнотата, организирането на погребението, утешаването на приятелите ѝ тийнейджъри, близките.
Романът не е просто изповед на една скърбяща майка или издигане на мавзолей за починалата, а разказ за съпротивата пред непоносимото, където думите върху белия лист са своеобразен опит за оцеляване.

За автора

Софи Дол е френска актриса и писателка, родена през 1965 г. Обучението ѝ по музика в Националната консер ватория в Страсбург я подтиква отрано да се занимава с изкуство. Оттогава насам преживяванията ѝ все повече се обгръщат от света на буквите, звуците и движението. Животът ѝ е белязан от две големи трагедии – убийството на майка ѝ, когато Софи е само на 16 години, и смъртта на дъщеря ѝ. Втората е и причината актрисата да започне писателския си път – „Камий, моето вдъхновение“ е първият ѝ роман и е удостоен с наградата за дебют от Lauriers Verts de La Forкt des Livres. Софи Дол е автор и на романите La Suture (2016) и „В голямата обществена пералня“ (2018), преведен на български в издание на „Персей“, 2022 г.

Всички права запазени - ИК "Персей" 2024

За преводача

Преводачът Румен Руменов е роден на 11. 01. 1949 г. Завършил е Романска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред преводите му са емблематични творби на класици като Антоан дьо Сент-Екзюпери („Малкият принц“), Бенито Перес Галдос („Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“), Висенте Бласко Ибанес („Четиримата конници на Апокалипсиса“), Хуан Валера („Пепита Хименес“), Жорис-Карл Юисманс („Наопаки“), Ромен Ролан („Пиер и Люс“), Енрике Хил и Караско („Господарят на Бембибре“), както и на съвременни испански, френски и белгийски автори – Игнасио Мартинес де Писон, Маркос Хиралт Торенте, Хосе Мария Мерино, Хосе Кабалеро Боналд, Кристиан Крусат, Изабел Уери, Агустин Санчес Видал.