Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Нашумелият полски писател Пьотър Смолински е поканен в Прищина, столицата на Косово, където ще има събитие с негово участие. Вътре в себе си той още преживява драма, случила се с него като младеж и белязала живота му.
Неочаквано писателят влиза в интимна връзка с журналистката, която е инициатор на визитата му в Косово. Започнала да пише за политика, сега тя получава сериозни заплахи за живота си...
Романът „Записки на Червея Смолински“ е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз (2020).

Освен че е четивна, прозата на писателя се отличава с афористичност. Ето като илюстрация няколко мисли от неговия роман: Няма нещо, което да разкрива по-точно идентичността на хората от това, което ги изважда на улицата, това, което ги тревожи до такава степен, че да се разбунтуват.

… как целият свят плюе Хитлер и същевременно повтаря действията му. Разбира се, никой не отива толкова далеч, че да унищожи цели нации, но всяка националистическа пропаганда достига до едно ниво на безчовечност. Същите хора, които плюят Хитлер, ръкопляскат на националистическите лидери.

Още една интересна черта на националистическите и религиозните идеологии: винаги са готови да те убият, за да те убедят, че са миролюбиви.

Когато хората вземат насериозно твърдения, които ти приписват огромни пороци, особено морални, най-добре е ти да не взимаш насериозно обвиненията. Защото, ако тръгнеш да се оправдаваш, последствията за теб ще са още по-неприятни.

Когато си във фазата на отричането, правиш всичко възможно фактът, който противоречи на представите ти, да не попада пред очите ти. Имаш ужасна нужда да го отхвърлиш.

Трудно е да си в положението на човек, който е под постоянна заплаха от всички страни. Ставаш параноичен и накрая започваш да вярваш, че ако от някоя чешма водата не тече както трябва, то тя го прави нарочно.

За преводача

Екатерина Търпоманова е доктор на филологическите науки по сравнително (балканско) езикознание и преподавател в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършила е специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в същия университет. Специализирала е в Егейския университет (о-в Родос, Гърция), университетите в Патра (Гърция), Тимишоара (Румъния) и Прищина (Косово).
Участвала е в проекти, свързани с многоезичната семантична мрежа на балканските езици, лексикално-семантичната мрежа на българския език, балканските традиции като съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение), балканските говори в България, интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика.
Била е редактор в Албанска редакция на БНР. В момента освен университетски преподавател и преводач на свободна практика е научен сътрудник в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН.
Превела е книги от водещи съвременни писатели от Албания и Косово: Бен Блуши, Том Кука, Григор Бануши, Руди Еребара, Майлинда Брегаси и Азем Делиу.

За автора

Азем Делиу (1996) е млад косовски писател, който вече получава признание и в Европа. Автор е на два романа и една стихосбирка.
Френската преса го нарича „голям писател от малка страна“ и „нова звезда на европейската литература“. Албански и чуждестранни медии и критици го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел.