Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Из целия Белфаст се появяват извисяващи се огньове, чиито пламъци погълват сгради, улици и човешки надежди. Същевременно едно онлайн видео също се разпространява като горски пожар. Под звуците на анархичната песен на „Продиджи“ – „Подпалвач“, свръхпопулярното видео показва анонимна фигура, подтикваща цивилните да се присъединят към касапницата и да подпалят собствения си град.
Джонатан Мъри обаче не забелязва нарастващата паника и бушуващите пламъци, защото току-що е станал баща за пръв път. И сякаш безсънните нощи и препълнените пелени не са достатъчни, защото не след дълго става ясно, че майката на дъщеря му Софи (която е изчезнала безследно) е сирена – митологично създание с женски образ, чийто глас примамва мъжете към собствената им гибел. Така че Джонатан трябва на всяка цена да намери начин да възпре смъртоносната сила, дремеща вътре в Софи, преди тя да отвори детската си уста и да проговори.
Друг белфастки баща, разкъсван от страх за детето си, е Сами Агню. Той се ужасява от разрушителните черти, които синът му Марк е наследил от самия него. Сами копнее да обясни на сина си, че насилието се предава по наследство, че може би дори е вид заболяване, но вече не знае как да достигне до момчето, което напълно се е отчуждило от родителите си. Някога Сами Агню е бил жесток и безскрупулен човек, член на лоялистка паравоенна група, палеща католически коли по безлюдни пътища. Споменът за тези палежи се възпламенява в съзнанието му заради скорошната вълна от пожари, виновник за които е именно синът му Марк, подстрекаващ чрез видеата си хората към още по-голямо насилие и още по-високи огньове.

Въпреки тежката тематика, която представя в романа си, Карсън не пропуска да си послужи с вродения ирландски хумор и самоирония, които, от една страна, леко разреждат сгъстения драматизъм, а от друга – доближават повествованието до читателя и му откриват чисто човешката страна на разглежданите проблеми. Но най-забележителната стратегия на романа е употребата на магическия реализъм. Освен майката на Софи (и евентуално самата Софи), Джонатан Мъри се среща с така наречените „Нещастни деца“, притежаващи специални способности. Така фантазия и реалност се преплитат, докато границите им не се размият напълно, а на фона на съвсем истинската бушуваща опасност магичното приема все по-големи размери и търси отговори, които иначе убягват на ограничения човешки ум.
В наши дни сирената на Брекзит пищи ежедневно в ушите ни и Северна Ирландия се озовава в центъра на вниманието. Регион, в който страстите и напрежението никога не са стихвали напълно, може всеки момент отново да избухне в неудържимите пламъци на бунта. Затова и романът „Подпалвачите“, макар и съчетаващ фантастично и реално, звучи болезнено истински и актуално. Но въпреки цялото това насилие, въпреки сивотата и стаения гняв, Карсън вплита в текста неприкритата надежда за едно по-добро бъдеще, в което любовта, съпричастието и човещината ще възтържествуват.

The Guardian:
„Насилието в миналото и настоящето контрастира с фантазията по време на сезона на парадите в Белфаст след Смутните времена.“
„Подпалвачите“ успява да драматизира тлеещата нестабилност на регион, който, имайки предвид надвисналата заплаха от твърда граница след Брекзит, може да избухне отново. Но както Карсън илюстрира, нестабилността може да тръгне и в двете посоки. Везната може неочаквано да се наклони и към любовта. “

The Independent
„Пусни сирената: този роман наистина гори ярко.“
„Необичаен, мистичен и написан с такъв размах роман, че ще го прочетете на един дъх.“

За преводача

Дарина Фелонова е родена през 1987 г. в гр. Царево. Завършва специалност „Балканистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат по сравнително литературознание към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание при Софийския университет. Превежда от английски, румънски, гръцки и немски език. Сред преведените от нея автори са Николае Филимон, Панаит Истрати, Антон Холбан, Петре Испиреску, Аура Кристи, Макис Цитас и др. Освен това е литературен изследовател, който има зад гърба си множество статии, разглеждащи взаимовръзките между балканските литератури (предимно българска, румънска, гръцка и албанска) в европейски контекст.

За автора

Джен Карсън е северноирландска писателка, живееща в Източен Белфаст, представителка на магическия реализъм и фасилитатор на обществени изкуства. Дебютният й роман „Изчезването на Малкълм Ориндж“ и сборникът с разкази „Деца на деца“ са публикувани от дъблинското издателство Liberties Press. Сборникът й с микрофикция (къса проза) „Истории от картички“ е публикуван от Emma Press през 2017 г. Разказите на Карсън получават признание както от читатели, така и от литературната критика – тя е включена в краткия списък на наградата за къс разказ Sean O‘Faolain Short Story Prize, а през 2016 г. печели наградата за къс разказ Bazaar Short Story Prize. Романът й „Подпалвачите“ е публикуван от издателство „Дабълдей“ през април 2019 г. и впоследствие печели Европейската награда за литература за Ирландия (2019). Нейни произведения са се появявали в списания като Banshee, The Tangerine, Winter Papers и Harper’s Bazaar. В момента работи по първия си телевизионен сценарий за Би Би Си 3, а наскоро е представила документална пиеса за Би Би Си Радио 4. Карсън е куратор на фестивала CS Lewis, Фестивала в Хилсбъро за литература и идеи и други. Тя специализира в ангажиране чрез изкуство на възрастни и на хора, живеещи с деменция, и получава финансиране от Кралския университет в Белфаст, за да извърши изследователски проект за наличието и представянето на деменцията в литературата. Организирала е уъркшопове по творческо писане за Университета на Ълстър, Центъра за ирландски писатели в Дъблин, Лятното училище „Джон Хюит“, Литературния фестивал в Уест Корк и много други университети, фестивали и организации. През юли 2020 г. организира онлайн уъркшоп „Магически реализъм за начинаещи с Джен Карсън“ за българска публика.

Всички права запазени - ИК "Персей" 2024