Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Романът се фокусира върху историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на народи с различни съдби. Така книгата представя по уникален начин универсалната тема за емиграцията с разказа за едно от многобройните семейства, преживели това.
„Цариградският емигрант“ принадлежи към многотомната „Балканска сага“ на Луан Старова, книгите от която са преведени на повече от 20 езика. За творчеството на Старова са писали световни автори като Морис Дрюон, Ален Боске и др.
Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията разказва историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни периоди – ХХ век.
В „Цариградският емигрант“ главният герой е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и периода на създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк. Търсенето на подробности за тайния период в живота на главния герой е катализаторът за изследването на сина-разказвач, за да създаде вълнуващ роман, базиращ се на реални факти. По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, като негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания. Бащата не отговаря на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. По-скоро той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.
Преди смъртта си през 1943 г. Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, за да намери своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-накрая ще се случи през 1970 г., когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на баща си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие. Това ще бъде подходящият момент за сина-разказвач, който с помощта на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от баща му в Цариград.

За автора

Луан Старова е македонски писател от албанска националност, професор по френска литература, заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Книгите му са преведени на много езици и са спечелили големи литературни награди: „Роман на годината“, „Рацинова награда”, „Стале Попов“,„Жан Моне” за най-добър европейски роман, „Ангелус” за най-добър роман в Централна и Източна Европа…

За преводача

Мариян Петров е награждаван автор на 6 книги, преводач на над 100 заглавия и редактор на множество творби. Роден е на 04. 08. 1961. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като сценарист на „Машина за звезди”, редактор в ТВ „Еврофутбол”, съботния подлистник „24 гафа“ на в. „24 часа“, „Господари на ефира“, сътрудник в Центъра за оценяване на НБУ, писател и преводач на свободна практика.
Превел е популярни руски автори като Сергей Алексеев, Александър Бушков, Лев Гумильов, Анна Данилова и др., както и книги на водещи македонски автори като „Двадесет и първият“ от Томислав Османли, „Мемоарите на едно глухарче” от Блаже Миневски, „Невестата на змея“ от Влада Урошевич, „Бездомникът със златния часовник“ от Вера Калин, „Индиговият Бомбай“ от Ягода Михайловска-Георгиева, „Неделя“ от Ермис Лафазановски, „Балканският ключ“ и „Ервехе“ от Луан Старова и др.