Всички права запазени - ИК "Персей" 2020

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Мираж 38“ – един от най-впечатляващите романи на десетилетието

„Мираж 38“ е един от най-впечатляващите романи, създадени през това десетилетие в Скандинавския север. Литературен шедьовър, който се чете като трилър, но се помни дълго. Романът излиза в издание на „Персей“, а перфектният му превод е на Росица Цветанова.

Хелзинки, 1938 г. Експанзията на Хитлер заплашва света и войната се усеща във въздуха. Адвокатът Клас Туне е в труден момент – съпругата му го е изоставила заради най-добрия му приятел и единственото хубаво нещо в живота му е новата секретарка Матилда Вийк. Самотна майка на трийсет и шест, под шлифованата повърхност на точна и сериозна жена тя крие травма от младостта си: по време на гражданската война през 1918 г. няколко месеца тя е била затворена в лагер, където е била изнасилвана многократно от мъж, наричан Капитана.

Всяка първа сряда на месеца Клас Туне и четиримата му най-добри приятели се събират да ядат, да пият и да обсъждат политиката. Наричат себе си клуб „Сряда“. Когато се връща в кантората с храната и бутилките, поръчани от шефа й, Матилда чува глас, който се е надявала, че никога повече няма да чуе... Капитана не я разпознава и Матилда ще планира отмъщението си. Този път тя вече не е безпомощна жертва.
До последната страница читателят не знае кой от четиримата е Капитана...

„38“ в заглавието се отнася до 1938 г., годината, в която се развива действието на романа. „Мираж“ е нереализираната мечта за спокойно ежедневие, докато светът неумолимо се е насочил към криза и конфликти.

Бивш дипломат, който сега работи като адвокат, вярващият в справедливостта Клас Туне няма леви убеждения, но е обезпокоен от възхищението към Хитлер и латентния антисемитизъм, които вижда у някои свои приятели и роднини. Останалите членове на клуб „Сряда“ показват почти всеки нюанс на политическото мнение в момента – аполитичен, либерал, с десни убеждения, евреин.

В повествованието се редуват гледните точки на Туне и Матилда Вийк. Тя обаче е от другата страна – с баща комунист и майка рускиня, заради което е изпратена в затворнически лагер, където, 16-годишна, е била изнасилвана от Капитана. Сега той не я разпознава, но силно е привлечен от нея и настойчиво я ухажва. Тази ситуация е прекалено ужасна, за да има благоприятно развитие, и в крайна сметка трагичният финал идва логично.

Но това не е единственият източник на междуличностно напрежение, напротив. Човешката драма е фино, трезво балансирана сред нарастващата геополитическа криза, която се отразява на реакциите и отношенията между хората.

Елегантна семпла проза, която успешно слива голямата история с камерните човешки съдби.

„Омагьосан съм от поколението, родено около 1900 г., което за период от 40 години преживява две световни войни - изпитвам състрадание към тях и това беше отправна точка за мен“, казва Вестьо и добавя, че иска да покаже, че хората продължават да живеят ежедневието си въпреки катастрофата на войната и ненормалните ситуации.

Докато големият му роман „Където някога вървяхме“ (преведен и на български) е епос за гражданската война във Финландия през 1918 г., „Мираж 38“ представя гледната точка на жертвата. Матилда Виик е централната фигура в романа, силна и интелигентна жена, пострадала много по време на гражданската война във Финландия. Вестьо сам признава, че това е най-добрият му литературен образ на жена.


За автора

Автор е Шел Вестьо, най-големият финландско-шведски писател днес. Спечелил е най-значимите литературни награди в Швеция и Финландия („Аугуст“, „Финландия“), а за романа си „Мираж 38“ получава Наградата за литература на Северния съвет, най-престижната за скандинавски автор.

За преводача

Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава. В докторската си дисертация изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист, Йосефине Клоугарт, Еми Итеранта, Роса Ликсом, Мария Пар и др. Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.