Всички права запазени - ИК "Персей" 2022

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

В най-четения албански роман майсторски са съчетани балканските легенди с криминална история

Криминално разследване на фона на балкански митове и легенди се разгръща в най-четения албански роман през последните години – „Гневът на самодивите“. Заради него авторът му – Григор Бануши, бе номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Благодарение на изд. „Персей“ и преводачката Екатерина Търпоманова сега и българският читател ще може да се потопи в приказния свят на юнашкия епос, впримчен в нишките на модерна криминална история. А романът на Григор Бануши е толкова силен и въздействащ, че остава дълго в съзнанието на читателя. Това е книга, която има потенциала да се превърне в събитие и в България - литературна магия, каквато писател рядко успява да създаде.
Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и древна история на албанския народ, се разгръща едно на пръв поглед типично криминално разследване. Трима чужди граждани, дошли на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното природно царство на тази дива, неописуемо красива, но и опасна планинска местност – това са германецът Ото Клайнберг, талантлив фотограф, и двама студенти, които следват в Майнц, Германия – унгарецът Маркус Сафарян, който има арменски произход и изучава изобразително изкуство, и полякинята Ирена Брадовска, която следва музика, по-специално цигулка.


Разследването на този мистериозен случай се възлага на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Но задачата му се оказва изключително тежка, откритите следи и доказателства са противоречиви и не дават еднозначен отговор за съдбата на изчезналите. Дали са се изгубили, дали са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени, убити? Инспектор Курти се лута между всички тези варианти, опитва се да възпроизведе техните стъпки и да достигне до истината, но за съжаление, тримата младежи сякаш са потънали вдън земя и не са оставили нищо след себе си, което би могло да помогне на хората, които ги издирват. Безизходицата и безнадеждността толкова се задълбочават, че Марин Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата чужденци. Местните поверия и обичаи, почти мистичната тайнственост на заобикалящия го пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват вътрешните му терзания, както и убедеността му, че нещо необичайно и необяснимо се случва около него, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек. Дали пък наистина самодивите са решили да омагьосат тримата странници, дръзнали да проникнат във владенията им, и завинаги са ги откъснали от видимия свят?

С почти лиричния си език Григор Бануши създава една своеобразна модерна приказка, един роман, който преплита криминалните елементи с митовете, легендите, преданията и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор.

Книгата е вдъхновена от реален случай. През 2001 г. трима чешки студенти изчезнали, докато се изкачвали в планинския регион Дукагин в Северна Албания. Макар че случаят пробудил интереса на местните и международните власти и медии и било предприето интензивно търсене, тримата туристи така и не били намерени.

За автора

Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в Катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. След това, до 2013 г., работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши, „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г.

Беше планирано Григор Бануши да пристигне в България за премиерата на романа си, но световната пандемия попречи на това. Албанският писател все пак потвърди желанието си да дойде, когато културният живот се нормализира.


За преводача

Екатерина Търпоманова е доктор на филологическите науки по сравнително (балканско) езикознание и преподавател в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършила е специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в същия университет. Специализирала е в Егейския университет (о-в Родос, Гърция), университетите на Патра (Гърция), Тимишоара (Румъния) и Прищина (Косово). Участвала е в проекти, свързани с многоезичната семантична мрежа на балканските езици, лексикално-семантичната мрежа на българския език, балканските традиции като съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение), балканските говори в България, интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика. Била е редактор в Албанска редакция на БНР. В момента освен университетски преподавател и преводач на свободна практика е научен сътрудник в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН.