Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи – най-награждаваният хърватски роман вече и на български език

Заглавието си романът „Унтерщат“ носи от немското название на частта на Осиек, наречена Долни град (Unterstadt). Всъщност тази дума е избрана, защото в романа се описва животът на четири поколения жени от семействата Рихтер и Шнайдер, с немско потекло.

Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да разбереш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цял живот. Да преживееш този катарзис сред спомени и снимки в една къща, пълна с духове и мъртъвци, на която си единственият наследник, с последния останал жив свидетел на тази семейна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената мълчалива, недодялана, бездетна наследница на някога процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.

Блудната дъщеря Катарина се завръща след дълги години отсъствие в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и вече починалите си близки, да узнае дълбоко пазени тайни и да преосмисли напрегнатите си и сложни взаимоотношения с покойните членове на семейството си. Това се отнася най-вече за жените в него: наскоро починалата ѝ майка, с която цял живот е водила мълчалива борба на характери, както и любимата ѝ баба, която, преди да почине, сякаш е населявала друг въображаем свят, населяван с духовете на мъртъвци, напълно непознати за Катарина. В това преосмисляне и разкриване на фамилното минало ѝ помага и старата приятелка на баба ѝ – Йозефина.

Поради странни игри на съдбата или лошо изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един род, но принадлежащи към различни поколения, се сблъскват на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят само до човешки трагедии.

Това е роман за свободата на избора, за любовта и омразата.

Повествованието започва с кризата на последната жена от фамилията, реставраторката Катарина, която изненадващо решава да се върне от Загреб в родния си град Осиек, където научава вестта за скорошната смърт на майка си, но и доста неща за собствената си идентичност. Нейното семейство традиционно е премълчавало всички нещастия и трагедии и така Катарина всъщност не знае почти нищо за родителите и баба си, тоест и за собственото си потекло и истинска същност. В търсенето на сведения за семейното си минало най-много ѝ помагат приятелката на баба ѝ Йозефина, старите фотографии, спомените и градският архив. По този начин чрез образа на блудната дъщеря Катарина постепенно се разкрива историята на фамилията, обхващаща широк период – от края на деветнайсети почти до началото на двайсет и първи век (до 1999 г.). Разказът се води през погледа на четири жени: прабаба ѝ Виктория, баба ѝ Клара, майка ѝ Мария и самата Катарина.

Жените в рода се отличават със своята женственост и се гордеят с немския си произход. Те преодоляват всички нещастия с гордо мълчание. И четирите, макар да живеят в различно време, преживяват почти едно и също: смъртта на децата си, разпадане на браковете, войни, но това не им помага да се разбират по-добре. А всъщност причината за тяхното неразбирателство се крие именно във факта, че дъщерите в тази фамилия научават от майките си този образец за мълчание. Стремейки се по някакъв начин да преживеят всички страхове и трагедии, които им се случват, те не говорят за тях, а ги потискат, трупат в себе си. Всъщност този недостатък и липса на комуникация е главната тема в романа. Но той ни разкрива и един свят, пълен с детайли и нюанси, главните и второстепенните герои са колоритни, сложни и многопластови личности, с ярко изразени предимства и недостатъци, силни, пластични и реалистични, а съдбите им наистина грабват интереса на читателя. Забележителен е и езикът на авторката, изпъстрен с германизми, с характерни местни изрази и тънко чувство за самоирония и черен хумор.

За автора

Ивана Шоят-Кучи е една от най-значимите хърватски писателки днес. За романа си „Унтерщат“ получава най-големите литературни награди в родината си: годишната държавна награда „Владимир Назор“, „Ксавер Шандор Джалски“ – за най-добър роман (2010 г.), „Фран Галович“ – за най-добра книга с патриотична тематика, „Йосип и Иван Козарац“ – за книга на годината (2009 г.).

Родена е през 1971 г. в Осиек, където учи математика и физика в Педагогическия факултет. Осем години е живяла в Белгия, където се дипломира със специалност „Френски език“. Автор е на три романа, три сборника с разкази и четири поетични книги.

Ивана Шоят-Кучи пристигна в България, за да представи лично романа си на българската публика. С участието на авторката се състояха две събития – в София (премиера на книгата й) и в Пловдив (участие в литературния фестивал „Пловдив чете“).

За преводача

Таня Попова е поет, писател и изявен преводач от сръбски, хърватски и македонски език. Член е на преводачески съюзи и сдружения в България и Сърбия. Участва в балкански литературни събития и форуми. Носител е на наградата „Гоцева мисъл“ (2016) за най-добър преводач от македонски език. Нейни творби са превеждани на сръбски и македонски. Самата тя претворява в превод на български едни от най-значимите сръбски, хърватски и македонски автори. Сред тях са Бранислав Нушич, Катарина Брайович, Братислав Петрович, Миряна Павлович, Слободан Тишма, Паскал Гилевски, Владимир Плавевски, Владо Димовски, Луан Старова, Фросина Пармаковска, Киро Донев, Давор Стояновски, Живко Грозданоски, Верче Карафилоска и др.