Всички права запазени - ИК "Персей" 2018

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Кравите на Сталин“, романът, който превърна Софи Оксанен
в един от най-влиятелните автори на нашето време

„Кравите на Сталин“, романът, с който Софи Оксанен (нашумяла и у нас с „Чистка“) сe превръща в литературна икона на Севера и един от най-влиятелните автори на нашето време, вече е достояние и на български в издание на „Персей“ и превод на Росица Цветанова. Той ще бъде специален акцент на Пролетния базар на книгата в НДК следващата седмица.
Макар и още млада, Софи Оксанен има огромна колекция от най-престижните награди, в която засега като че ли липсва само Нобеловата: „Финландия” и „Рунеберг”, Наградата на Шведската академия („малкия Нобел”) и Наградата на Северния съвет, френските „Фемина” и Наградата за роман FNAC, „Будапеща”, „Кристина” и „Мика Валтари”, както и Европейската награда за книга. Международният й пробив е с романа „Чистка”, преведен досега на 43 езика, признат за истинско литературно събитие, превърнат във филм и опера, а театралната постановка събира овации на Бродуей.
„Кравите на Сталин“ е дързък, откровен и прецизен анализ на физическата страна на женствеността“ – твърди Hämeen Sanomat, Финландия.
Майката на главната героиня Анна - Катарийна, е естонка, която отрича своя произход, знаейки с каква лоша слава се ползват жените от СССР във Финландия – смятани са за руски курви, съумели да се доберат до западната държава чрез брак. От страх да не би дъщеря й да се сблъска със същите предразсъдъци, тя й забранява да говори естонски и да казва на когото и да било откъде е родом майка й. Катарийна крие корените си и по друга причина – маниакалното старание да избягва доносниците, онези, които са били изпратени от Естонската ССР да я следят във Финландия. Майката и дъщерята редовно пътуват до Естония на гости на бабата и лелята на Анна, които са запознати отблизо с трудовите лагери в Сибир и с всички несгоди, които установяването на съветската власт донася на естонците. Докато Анна се бори със, или по-скоро „за“, своята булимия и отказва да проумее сериозността на заболяването си, читателят се запознава с историята на нейното семейство, с причината за заболяването й, което приравнява размерите на женската фигура с границите на държавата (сантиметрите по женското тяло са не по-маловажни от територията на държавата). 
Вярна на историческите факти, авторката рисува един свят на подтискане и ограничения с всеотдайност и меланхолия, но също и с доза хумор, като превръща миналото едновременно в уютен дом и неумолим преследвач. Наред с това запознава читателя с психологическите предпоставки за заболяване, което никой не бива да подценява, точно както не бива да си затваря очите и за влиянието на миналото върху настоящето на цели поколения.


Отзиви:

„С този роман Софи Оксанен доказва принадлежността си към знаковите имена на европейската литература… Горещо препоръчвам“ - Fyens Stiftstidende, Дания.

„Ако си мислите, че булимията и новата история на Естония не са особено вълнуващи теми, пак си помислете. Това е най-силната дебютна творба от много, много дълго време насам… Сюжетът притежава мощ, а Оксанен отразява събитията от упор. Книгата е едва ли не брутално конкретна, неразкрасена и същевременно чувствена… „Кравите на Сталин“ разтърсва читателя, като обрисува една европейска епоха на крайности. Финландия не е единствената държава, която се е сдобила с превъзходна нова писателка – същото важи и за цяла Скандинавия“ – NRK, Норвегия.

За авторката

Софи Оксанен е родена през 1977 г. в Ювяскюля, Финландия. Баща ѝ  е Финландец, а майка ѝ - Естонка. Има в колекцията си едни от най-големите награди за литература в Европа: освен финландските „Рунеберг” и „Финландия”, Наградата на Шведската академия за северна литература („малката Нобелова награда”), Наградата на Северния съвет, френските Le prix du roman Fnac и особено престижната Prix Femina, както и Европейската награда за книга. Обявена е за личност на годината (2009) в Естония. Естонският президент й връчва „Орден на кръста на Тера Мариана” (2010), а финландският – „Орден на лъва на Финландия” (2012). Нейният световен пробив е с романа „Чистка” (издаден на български), който е превърнат и в пиеса, опера и филм. Едновременно с гостуването на авторката у нас в края на 2014 г. излиза романът й "Когато изчезнаха гълъбите", отново блестящо преведен от изключително талантливия преводач от скандинавски езици Росица Цветанова.

©Toni Härkönen

За преводача

Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава. В докторската си дисертация изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист, Йосефине Клоугарт, Еми Итеранта, Роса Ликсом и др. Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.