Всички права запазени - ИК "Персей" 2018

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

„Ако сравним романа с дълга и бурна любовна афера, то разказът може да бъде оприличен на бърза целувка с непознат в мрака: едно вълнуващо и съкровено преживяване, което ни позволява да се докоснем до нещо мимолетно, различно и неповторимо и да изпитаме тръпката на изследователя, който открива нова и неизследвана земя” – така писателят и преводач Емил Минчев определя кратките литературни форми, вдъхновен от работата си върху превода на най-забележителните разкази и повести на Джон Голзуърди, събрани в книгата „Човекът от Девън“.

Книгата „Човекът от Девън“, която сега излиза на български, представя за пръв път пред българския читател най-забележителните повести и разкази на Джон Голзуърди, отлично претворени чрез превода на Емил Минчев. Писателят е смятан за един от първите автори на едуардианската епоха, който се бунтува срещу редица от наложените идеали и моралистични ценности на предходната викторианска литература. Това своеобразно новаторство ясно се отразява както в тематичния план на подбраните му творби, така и в географската им разнородност (много често приключенията на героите му ги отвеждат в множество екзотични места), като стремежът към реализация на свободния човешки дух е дълбоко осезаем.

Повестта „Човекът от Девън“, която озаглавява и самия сборник, е най-яркият пример за невъзможността да се възпре човешкият подем към неограничена свобода. Образът на дръзкия авантюрист Закъри Пиърс, готов да поеме на опасни и непосилни мисии в далечни земи, за да забогатее на всяка цена, и сякаш обречената от самото начало любов между него 

и не по-малко пламенната и мечтаеща за приключения Пашиенс Войси не могат да се впишат и остават неразбираеми за заобикалящата ги среда, свикнала на строги порядки. Трагичният край на тази история сякаш допълнително усилва усещането за невъзможността на този тип силни личности да живеят според общоприетите норми.

Такъв герой е и Пипин от „Мълчанието“. След като е назначен за шеф на ново минно находище в Новия свят, Пипин отказва да пише на началниците си в Англия и да се консултира с тях за действията и решенията си по въпросите за работата на мината. Това необикновено мълчание, символ на неговата неистова борба за лична свобода и независимост, стига най-накрая и до драматичния си предел – Пипин не издържа на безсилието си и на наложения му контрол и умира от мъка.

Разбира се, палитрата от герои и съдби е твърде богата, а образите, които срещаме, понякога са ярко контрастни – тръгвайки от донкихотската наивност и свръхблагородство на Роджър Брун (неслучайно произведението, чийто герой е той, е озаглавено „Рицар“), който не търпи грубото поведение към която и да е жена и дори отказва да се бие на дуел с любовника на съпругата си, защото любовта не се печели чрез насилие, стигаме до прекалената мнителност и циничност на Суидин Форсайт („Спасението на един Форсайт“), който от страх да не бъде хванат в клопката на нечии чужди интереси, загубва единствената жена, която някога е обичал.

С лек и елегантен стил, с тънък усет към психологическия анализ и многоликостта на човешката природа, Голзуърди ни прави част от своите разсъждения върху любовта, съдбата, смъртта, приятелството и смисъла на живота, изграждайки един богат на конфликти и образи свят. Дуели на честта, страстни любовни афери, пъклени заговори, морални дилеми, житейски откровения, дръзки престъпления и нежни лирични отклонения – авторът изследва дълбините на човешкото сърце и ширините на човешката душа, като не забравя да изпъстри своите истории с хумор, патос, мъдрост и човещина.


За автора

С издаването на тази книга се отбелязва 150-годишнината от рождението на великия английски писател Джон Голзуърди, любим и на няколко поколения българи с прочутата „Сага за Форсайтови“. Той е роден на 14 август 1867 г. в богато буржоазно семейство, притежаващо голямо имение в Кингстън на Темза, което сега е приютила три училища. Учи право в Хароу и Оксфорд. Но правото не го влече и той предпочита околосветско пътуване, съчетано с грижа за семейния бизнес - корабоплаването. Тогава се среща и сприятелява с друг голям писател – Джоузеф Конрад.

Голямата любов на Джон Голзуърди е скандална за времето му. През 1895 г. той започва тайно да се среща с Ада Немезис Пиърсън Купър (1864-1956), която е съпруга на братовчед му майор Артър Голзуърди. Тя си има своите тайни – незаконно дете е от връзката на майка си с неин женен любовник, който оставя пари за попечителство на дъщеря си. Освен това Ада отрано скрива и няколко години от действителната си възраст. Но любовта с Джон е силна и за цял живот. В тяхно любовно гнездо се превръща селска къща, наречена Уингстоун, в село Манатан, Девън. 10 години по-късно разводът е постигнат и двамата се оженват на 23 септември 1905 г. Остават заедно до смъртта на Джон Голзуърди през 1933 г. Писателят често изобразява героини с несполучлив брак, а образът на Айрин в „Сага за Форсайтови“ е изцяло врдъхновен от Ада Пиърсън, въпреки че предишният й брак не е бил толкова нещастен, колкото този на героинята.

Първите сборници с разкази на писателя излизат под псевдонима Джон Синджон. Явно за знатната фамилия писането не е било подходяща професия. Но през 1903 г., решил вече да се отдаде изцяло на литературата, той започва да издава книгите си под собственото си име, вероятно и заради скорошната смърт на баща си.

През 1906 г. излиза „Собственикът”, първата книга от трилогията „Сага за Форсайтови“ и той се превръща в много четен романист. Но успехът му в прозата по онова време все пак остава някак си в сянката на драматургията му – той е хитов автор на сцената, наред с Джордж Бърнард Шоу. Като писател той изобразява висшата буржоазна класа. Макар че симпатизира на героите си, Голзуърди подчертава техните островни, снобски и алчни нагласи, както и задушаващите ги морални кодекси. Той е един от първите писатели на едуардианската епоха, който оспорва някои от идеалите на обществото, изобразени в предходната литература на викторианска Англия.

Творбите му се превръщат и в част от кампаниите за реформа в затворите, за права на жените и хуманното отношение към животните, както и срещу цензурата. По време на Първата световна война той работи в болница във Франция като редник, а през 1917 г. отхвърля рицарството, за което е предложен от премиера Дейвид Лойд Джордж, защото смята, че писателят трябва да се издържа сам със своето писане. През 1921 г. е избран за първи президент на Международния литературен ПЕН клуб. През 1932 г. получава Нобелова награда за литература. Той е твърде болен (има мозъчен тумор), за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловите награди, и умира шест седмици по-късно.

За преводача

Емил Минчев е един от най-добрите преводачи на художествена литература от английски език от неговото поколение. Роден е на 26. Х. 1984 г. в София. Завършил е Първа английска гимназия, а след това „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на романите „Нюх“, „Кули от камък и кост“ и „Неограничен достъп“, както и на един киносценарий и статии по проблеми на изкуството. За петнадесет години е превел близо четиридесет книги – класическа и съвременна проза. Сред превeдените от него произведения са „Бари Линдън“ на У. М. Текери, „Джон Шърман. Доя“ на У. Б. Йейтс, „De Profundis: Глас от безднатата“ и „Саломе и други пиеси“ от Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ от Фр. Скот Фицджералд, „Дракула“ и „Гостът на Дракула“ от Брам Стокър, „Джон Шърман. Доя“ от У. Б. Йейтс, „Север и Юг“ от Елизабет Гаскел, „Конспирацията Караваджо“ от Уолтър Елис, отличеният с награда „Букър“ роман „Истинската история на бандата на Кели“ от Питър Кери и др.