Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

Това е сага за раждането на модерния човек, жаден за живот, преследващ мечти и търпящ разочарования. В сложни емоционални, социални и обществени перипетии са въвлечени няколко млади мъже и една огнена жена, с техните любови, страхове и горести. Някои от тях усещат гъдела на бунта и светотатството, но се подчиняват и правят онези избори, които се очакват от тях. Други открито се бунтуват.
„Където някога вървяхме” разказва историята на няколко фамилии – богати и бедни, чиито съдби се сплитат и разплитат в хода на големите събития от първата половина на ХХ век. Газовите фенери са заменени от електрически лампи, жизненият стандарт се повишава и нараства нуждата от забавления. Скоро пристига първият американски джазов оркестър и макар да цари сух режим, все се намира по някоя кана чай с подсилваща съставка. Тежките времена обаче оставят своя отпечатък върху хората. Гражданската война не приключва с края й, а трае години наред, като за някои така и не свършва.
Преплитат се съдбите на богати наследници и бедняшки синове като Еку Видинг и Алу Каяндер, провокативната Луси Лилиейелм, която се противопоставя на тесните морални норми на своето време, Ивар Грандел, който живее с пламъка на каузата, в която вярва.
Притежаващ интелектуална сила и изящност, романът вплита индивидуалните съдби в значимите обществени процеси по толкова убедителен начин, че сюжетът пулсира от живот.
Това е красив, епичен и въздействащ роман, от който струи облагородяващата сила на литературата. Преводът е на Росица Цветанова, спомогнала тези 600 страници да бъдат така завладяващи и на български.
Колкото и повествованието в романа да е универсално, „Където някога вървяхме” е и обяснение в любов към Хелзинки. Авторът добре познава първата половина на XX век: архитектура и фотография, танци и тенис, околосветски пътешествия и джаз, футбол и политика. Романът е изпълнен с ненатрапващ се хумор, интелектуална сила и елегантност.

За автора

Шел Вестьо (роден 1961 г.), отличил се като един от най-достойните продължители на великите реалисти на XIX и XX век в нашето съвремие, се движи непогрешимо в богаташките салони и в бедните стаички на работниците, в кръчмите и по тенискортовете, из столицата, завладяна от червените, и на вечеринките на висшата класа.

„Шел Вестьо пише с цялото си сърце. Героите му живеят. Той нашепва своя разказ плътно до ухото на читателя и човек слуша с притаен дъх. Скоро е съпричастен с всяка индивидуална съдба“ – твърди критикът Ингер Далман от в-к Sundsvalls Tidning.

„Където някога вървяхме” (публикуван през 2006 г.) е трамплинът за Шел Вестьо и за превръщането му в един от водещите писатели не само в Скандинавския север, но и в Европа. Той и Софи Оксанен са двете големи имена на съвременната финландска литература, придобили световна значимост. И двамата печелят не само най-голямата национална награда за литература – „Финландия”, но и висшето отличие в Скандинавския север – наградата на Северния съвет. Разликата е, че независимо от общата си родина, пишат на различни езици – Оксанен на фински, Вестьо на шведски (това е другият официален език в страната).

За преводача

Преводачът на книгата Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава и подготвя докторска дисертация. Изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист и др. Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.