Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За романа и автора

Тя е млада, скандална и провокативна, но едновременно с това е и най-ярката и талантлива звезда в съвременната датска литература. Още преди да навърши 30 години, тя написва четири романа, посрещнати възторжено от критиката, и два пъти е номинирана за престижната Литературна награда на Северния съвет.
Йосефине Клоугарт излиза за пръв път в превод на български с най-силния й роман досега - „Един от нас спи“. Преводът е дело на Росица Цветанова, а изданието е на “Персей” в поредица на “Творческа Европа”.
Йосефине прави дебюта си през 2010 г. с романа „Възходи и падения“. Той кара всички, интересуващи се от литература, да приковат очи в нея с усещането, че изгрява нова звезда. Книгата й носи и първата номинация за Литературната награда на Северния съвет, която е мечта за всички големи автори в скандинавските страни. През 2011 г. Йосефине получава Датската кралска награда за култура „Звезден прах“, връчвана от принц Фредерик и съпругата му на млади и иновативни творци от Дания и Гренландия. Комитетът по присъждането на приза я нарича „един от най-значимите автори – не само от своето поколение, но и от своето време”.
Вторият й роман - „Залите“ (2011), е посветен на празнотата във връзката на двама души, символично представена като празни, необитаеми зали. Книгата е адаптирана за театралната сцена в Орхус.

През 2012 г. е публикуван „Един от нас спи“, най-забележителният й роман до момента. Той носи на Йосефине Клоугарт втората номинация за Литературната награда на Северния съвет. Това е модерна и поетична творба за загубата във всичките й измерения – загуба на дома от детството, на любовта, на идентичността. Героинята се е завърнала в дома на родителите си в провинцията, сковала е зима, а тя подлага на дълбоко метафоричен анализ мислите и спомените си след провала на две връзки с мъже. Същевременно домът вече не е дом, защото самата тя се е променила.
В този нестандартен, оригинален и провокативен със стила си роман читателят е въведен в ядрото на душевното състояние на героинята разказвач, която се разкъсва между загубата на мъжете, които е обичала, и тежкото заболяване на майка си – защото вероятно не е оправдала очакванията й като нейна дъщеря.
Разказвачката е млада писателка, израснала е в провинцията край град Орхус, но дълги години прекарва в Копенхаген и изпитва затруднения да се почувства уютно в живота.
Романът е медитация над природата на загубата. Клоугарт притежава двойна сила: способна е да създава наситени с настроение пейзажи, описания на годишни времена и интериор с език, който се запечатва върху роговицата на читателя, както и успява да формулира остро парадоксите в екзистенциалните връзки, за които пише.
„Един от нас спи“ не е лек за четене роман, той е фрагментарен, композицията му е неравна, а главната героиня говори за себе си като „аз“ и „тя“ в зависимост от близостта, която чувства спрямо описваното, колко действително е то за нея. Читателят през цялото време остава нащрек (т.е. не той спи).




Авторката споделя в интервю, че романът е изследване на един спомен/картина: ябълково дръвче, отрупано с червени ябълки през зимата (скандинавците често ги оставят така необрани). За нея това е посланието на книгата: че носим отделни картини през целия си живот. Червените ябълки са чест мотив в романа, както и скованата от скреж земя.
Структурно книгата е построена върху повторения на темите: светлина, пейзаж, любов... Особеният езиков и граматически почерк на Клоугарт излиза на преден план, тя използва в екстремна степен граматиката и повторения, за да създаде лирически ритъм в текста. Проявява афинитет към създаването на цезура в изреченията, поставяйки двоеточие в средата им.
В романа има пасажи, в които езикът звучи сам по себе си, сякаш дълбоко в себе си натоварен с прозрение, което не може да се опише или преразкаже, а само да се преживее под формата тъкмо на тези изречения. Ако човек е чувствителен към езиковата артикулация, дъхът му ще секне; ако е широко скроен интелектуалец, който дири вътрешни линии, ще започне да чувства; а ако е слепият читател, готов да напада, ще прогледне.
Дали човек може да преживее подобно нещо: смъртта, която излиза на сцената, взлом в онзи дом, където е животът, обир на всичко онова, което човек е познавал. Когато загубиш майка си, не защото умира, а защото се превръща в смъртта, болестта смърт.
„Един от нас спи“ бързо става хит в скандинавските страни, а авторката е наречена Вирджиния Улф на Севера. Критиците на различни издания, наблюдаващи развоя на литературата, единодушно поставят романа като № 1 в класациите си на най-добрите книги на годината.
„Клоугарт пише виртуозно“ – признава Май Шак във в-к „Политикен“. „Велик роман за завръщане у дома… Тя пише искрено, тихо и красиво” – твърдят от „Дагенс Нюхетер”. „Не мисля, че някога сме чели нещо толкова красиво за смъртта” – възкликват от „Свенска Дагбладет”. „Невъобразимо красива книга (...) Ако литературата може да бъде такава, то тя има значение.“ – признава Томас Еспедал, един от най-големите и признати творци в норвежката литература.
В края на 2013 г. се появява четвъртият роман на Йосефине Клоугарт - „За мрака”, който също ще излезе в превод на български. Това е история едновременно за унищожаване и съзидание. Има земетресения, лавини, експлозии, бедствия, инциденти, млад мъж, който загубва баща си, човек, който се стреми към страданието. Има любов, перли, красиви подаръци, разходки по плажа… Но книгата е фокусирана върху унищожението и ежедневния сблъсък със смъртта, което ражда болка, гадене, промени в тялото. Ала нещата не са толкова прости и еднозначни. Всичко е един вселенски цикъл, в който животът прелива в смъртта и заедно с това съществуват красотата и любовта.
„За мрака” е номиниран едновременно за наградата за роман на Датското национално радио и за наградата на читателите.
Книгите на Йосефине Клоугарт са като самата нея – провокативни и предизвикателни, но притежаващи своя красота и харизма.




За преводача

Преводачът на книгата Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава и подготвя докторска дисертация. Изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист и др. Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.