Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата и автора

Един от най-големите стилисти в норвежката и европейската литература - Томас Еспедал, излиза в превод на български, претворен от младата преводачка Василена Старирадева. Книгата „Срещу изкуството” (изд. “Персей”) бе представена на творческа среща във фондация „Европа и светът“.
„Срещу изкуството“ е една от най-физиономичните книги на автора. Сюжетните нишки са навързани една в друга, разкривайки много човешки драми: смъртта на бившата съпруга и поемането на грижите за дъщеря им; погребението на майката, за която съпругът и синът никога не са били достатъчно добри, колкото тя е искала те да бъдат... Книгата е написана в прекрасен лиричен стил. Поетично и проникновено писателят описва как човек носи своя собствен кръст, обича и губи, като това го прави по-мъдър.
В прозата на Томас Еспедал има много оттенъци на тъгата. Защото първото призвание на книгите му е да разкриват, да представят състоянията на душата. Мъж на средна възраст е изгубил жена си. Дните му са запълнени с мисли за дъщеря му. Грижи се за нея, но го е страх от деня, когато ще го напусне. Бди над нея, но се ужасява от самотата.
Томас Еспедал променя очакванията, които имаме от един роман. Вместо да разкаже история, която съдържа класическа завръзка и повествование, а накрая и развръзка, той ни потапя в море от емоции, в сезоните на любовта, отчуждението, дори яростта. Редовете, които Еспедал пише, ни отвеждат ту към баща му, ту към майка му или баба му. Съзнателно авторът обаче не слага преграда между отделните истории. Така „Срещу изкуството” придобива формата на съновидение, на красива илюзия, част от която обаче е и тъгата.

Залутани по улиците на един норвежки град, и ние сме призвани да преживеем като главния герой различните уроци на живота – за това колко сме различни, за това, че сме тленни.
Наричат Еспедал „създател на нова дневникова проза”. Сравняват творчеството му с това на Пруст. Критиците отбелязват и богатството на езика му, майсторското писане. Навсякъде в романите и разказите му се оглежда самият той. Автобиографичната нотка носи усещането, че сякаш авторът описва и нас самите, и ни повежда на пътешествие в собствения ни живот.
Любимец на критиката, сега, когато е на 54, всяка книга на Еспедал се очаква с голямо нетърпение, за да поеме пътя си в Норвегия и по света. Доказателство е „Срещу изкуството” – преведена на 40 езика, получила престижната награда точно на критиката в Норвегия и оценена с думите, че е една от най-важните книги, писани в последните десетилетия въобще...
Романът „Срещу изкуството" е част от поредицата на изд. „Персей“, наречена „10 книги в контекста на европейския културен диалог“ и част от програма „Творческа Европа“.

За преводача

Василена Старирадева е родена на 19.03.1989 г. Завършила е Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ в София, след това скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Учила е в Хадстен, Дания. Получила е магистърска степен в УНСС.
За кратко време успява да докаже професионализма си в областта на художествения превод, като работата º е високо оценена от скандинавски културни организации.
Сред преводите º са: „Перото на динозавъра“ от Сисел-Йо Гейсен, „Дракона“ от Том Кристенсен, „Изкуството да ръководиш себе си“ от Ранди Б. Нойес, „Границата“, „Нощен мраз“ и „Закъснели последствия“ от Кнут Фалдбакен, „Сексът и религията“ от Даг Ойстейн Ендсьо, „Погледът на Медуза“ и „Смърт във вода“ от Торкил Дамхауг и др.