Всички права запазени - ИК "Персей" 2017

Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Героят на романа - херцог Жан Флоресас Дез Есент е изтънчена издънка на стара аристократична фамилия. Той се оттегля от шумния светски живот в провинциално имение, където се опитва да си изгради перфектен самодостатъчен свят според собствените си естетически вкусове. Отдава се на ексцентрични хобита, създава парфюми с вещината на алхимик, рисува карта на културния свят до пределите на цивилизацията. Умът му непрекъснато препуска из вековете, преценява, премисля, издига пиедестали, само за да събори от тях тези, които самият той е обявил за недосегаеми. Оспорва върховенството на природата, а в името на бляскавия фалш инкрустира корубата на костенурка със скъпоценни камъни...
Юисманс написва роман, който предлага отговори на въпроса как трябва да се консумира изкуството. Създавайки съвършения свръхестет, той удря плесница на всички, които крепят живота си върху претенцията, че разбират от изкуство.
Първоначално красива като цвете с много листа, с цветове, книгата се превръща в октопод, чиито пипала плъзват ту към времето, в което и Римската империя се е разпадала, ту в лоното на Църквата, за да покаже фалша, който битува и там. А героят на Юисманс е ненадежден, той е всичко лошо, което носи тази епоха, той е парвенюто, човекът със снобските вкусове, с претенциите, изпитващ ужас от простолюдието и от... стомаха си.

В липсата на смисъл – основна позиция на декаданса по отношение на всяко едно явление, Дез Есент изгражда свой индивидуален поглед към същността на нещата, към творчеството, към основни ценности, да речем религията. Затова и книгата е силна именно с този елемент на преобразуване на старите енергии, на старото изкуство и ценности. Юисманс е дал тласък, който води до срутване на всякакви кули, пиедестали, паметници, дори кръстове...
Няколко години след „Наопаки” се появява „Портретът на Дориан Грей”. Оскар Уайлд сочи „Наопаки” чрез своята творба – самият Дориан Грей я чете...
Дез Есент се оказва граховото зърно, което толкова убива и в крайна сметка размърдва литературните вкусове и през ХХ век. Ако приемем, че експлозията на Юисманс се е състояла, то именно разширяването на схващанията ни за света ражда после Камю, Сартр, контрапоколението на 60-те. Според една популярна фраза оттогава, достатъчно било да те забележат с „Наопаки”, за да си част от вълната на новото, че и повече – да задушиш разума с прегръдките на плътското, нали точно то пък тогава се свивало до една точка, за да избухне в божествена наслада, миг удовлетворение, свръхнова...
„Наопаки” е провокация, скандал по времето, когато излиза. Ударът идва някак неочаквано – това показва, че Юисманс е успял. Той сам следва пътя на героя си в следващите десетилетия. Избира изолация, заменя я със съмнителни практики и вярвания. Като героя си, бяга от вярата, докато тя не го погълне... И пак като героя си, разрушавайки всички стойности, успява да създаде предпоставките да се родят нови.
Като се има предвид, че тези точно 130 години от публикуването на „Наопаки” до появата му на български са изключително интензивни за разбиранията ни, за процесите, които текат на всяко едно ниво, книгата на Юисманс попада на богата за размишления почва. Просто ни дава семенцето, погледа към калейдоскопа.
"Наопаки" поставя началото на издателския проект на "Персей" "Нови литературни гласове и културното наследство на творческа Европа".
Книгата включва и обстоен предговор от проф. дфн Симеон Хаджикосев за живота и творчеството на Юисманс.

За автора

Жорис-Карл Юисманс (1848-1907) има сложна съдба. Част от кръга на Зола и Гонкур, той избира отшелничеството, като своя главен герой в „Наопаки”. Посвещава се и на сатанински практики, но по-късно се покайва и се замонашва. Остава в литературната история като човекът, направил романа свободен и прокарал пътя на Камю, Сартр и контрапоколението от 60-те години на ХХ в., когато „Наопаки“ се превръща в култ и е достатъчно основание човекът, с който имаш първа среща, да го е чел, за да си легнеш с него.

За преводача

Преводачът Румен Руменов, е роден на 11. 01. 1949 г. Завършил е Романска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда книги и тв сериали от испански и френски. Сред преводите му са емблематични творби на класиците Бенито Перес Галдос, Висенте Бласко Ибанес и Хуан Валера, както и отличени с Наградата за литература на Европейския съюз книги на Изабел Уери и Кристиан Крусат.