Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"
Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.
Романът, който затвърди мястото на Софи Оксанен
във висшата лига на литературата
Героизъм и падение, любов и предателства изпълват страниците на "Когато гълъбите изчезнаха" (изд. Персей), новия роман на Софи Оксанен. 37-годишната финландка е безспорната литературна знаменитост на Европа. Тя откри Франкфуртския панаир на книгата през 2014 г., а романите й са прахосмукачки за най-престижните награди. В най-новия тя жонглира с епохи, престъпления и човешки съдби, сътворявайки книга във великите традиции на литературата.
Двама братовчеди дезертьори от Червената армия се връщат тайно у дома, в Естония. Единият - притеглен от красавица, която придава смисъл на живота му. Другият - желаещ да изчезне за всички, но най-вече за съпругата си, и под нова самоличност да се издигне високо в йерархията на немските окупатори, чиято власт изглежда непоклатима. Непожелана от мъжа си като жена, отритнатата съпруга разцъфва, когато той не се връща от фронта. Влюбва се във висш германски офицер и това й дава криле. Но историческият ход е непредсказуем.
Двадесет години по-късно фашисткият агент е захвърлил фалшивата си самоличност като непотребна дреха и е заличил всякакви следи от уличаващото го минало, в което има твърде много трупове на невинни. Сега той е съветски апаратчик, следи съмнителни обекти и същевременно пише книга, в която извършва манипулации с хора и съдби. Проучванията за нея са повод да издири и да разчисти и последните дири към миналото си, което може да съсипе кариерата му. Но се оказва, че ключът за това е в ръцете на братовчед му и собствената му съпруга.
Сравняват романа с най-доброто, излязло под перото на великите руски класици. В любовната интрига има нещо от "Ана Каренина", а дълбоко в книгата пулсират идеите на Достоевски. Но Софи Оксанен не копира, а пише много съвременно, на моменти чепато и дращещо, а в други те запраща високо над земните суета и страсти.
„Когато изчезнаха гълъбите“ е роман за гласовете на миналото, които отекват в нашето съвремие. Времената и властите се сменят, но хората са същите. Едни се борят за амбициите и успеха си, неподбирайки средства, други искат просто да живеят нормално - да обичат и да не се пречупват. Дори и да си живял в долината на смъртта, без каквато и да било надежда за завръщане към нормалния живот, без никакви възможности за оцеляване, все пак трябва два запазиш надеждата, че някой ден гласът ти ще бъде чут.
За авторката
Софи Оксанен е родена през 1977 г. в Ювяскюля, Финландия. Баща ѝ е Финландец, а майка ѝ - Естонка. Има в колекцията си едни от най-големите награди за литература в Европа: освен финландските „Рунеберг” и „Финландия”, Наградата на Шведската академия за северна литература („малката Нобелова награда”), Наградата на Северния съвет, френските Le prix du roman Fnac и особено престижната Prix Femina, както и Европейската награда за книга. Обявена е за личност на годината (2009) в Естония. Естонският президент й връчва „Орден на кръста на Тера Мариана” (2010), а финландският – „Орден на лъва на Финландия” (2012). Нейният световен пробив е с романа „Чистка” (издаден на български), който е превърнат и в пиеса, опера и филм. Едновременно с гостуването на авторката у нас в края на 2014 г. излиза и най-новият й роман - "Когато изчезнаха гълъбите", отново блестящо преведен от изключително талантливия преводач от скандинавски езици Росица Цветанова.
За преводача
Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава. В докторската си дисертация изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист, Йосефине Клоугарт, Еми Итеранта, Роса Ликсом и др. Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.
